Напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна. Усети миризмата на алкохол, която гъделичкаше носа му и го стопляше. Наля си още един джин и го глътна наведнъж. Вътрешностите му приятно се затоплиха, а кожата му леко настръхна. Като преди скок в ледена вода.
Телефонът му изжужа. Измъкна го от джоба си и се втренчи в дисплея. Поколеба се дали да отговори, но в крайна сметка навиците му надделяха.
— Кажи, Ейвъри.
— Току-що ми се обади Шон Кинг. Настоява за среща.
Бънтинг замълча. Остра болка прониза гърдите му.
— Мистър Бънтинг?
— Да?
Направи отчаян опит да звучи стабилно, но гласът му издайнически потрепна.
— Кинг настоява за среща.
— Чух вече. С теб ли?
— Не, с вас.
Бънтинг се закашля, гърлото му изведнъж пресъхна.
— Кога?
Ейвъри мълчеше.
— Кога, питам!
— Каза, че в момента чака пред къщата ви.
55
Кели Пол свали бинокъла и огледа близката околност. Късният следобед в Източен Мейн бавно се превръщаше в нощ. В ръцете си тя държеше бележник и писалка. Вече си беше отбелязала основните данни — цифри, градуси на компаса, възможни предимства. Обърна се и погледна океана. Днес водите бяха спокойни. От тази висока наблюдателна точка грамадата на „Кътърс Рок“ съвсем не изглеждаше заплашителна.
Тя отново вдигна бинокъла пред очите си. Преминал проверката на изхода, микробусът се насочи към бариерата. Тя нагласи окулярите, опитвайки да прочете страничните надписи по каросерията. Заключението й беше, че в „Кътърс“ са имали проблем с електрозахранването, отстранен от хората в микробуса. Те бяха останали в обекта близо два часа, а след това отскочиха за малко и до една от съседните сгради. После натовариха техниката си в автомобила и потеглиха.
Пол ги изчака да се скрият зад завоя и свали бинокъла.
Очевидно федералният обект бе изграден на принципа на главата лук, която трябва да се обели внимателно, люспа по люспа. След разговора си с Шон тя бе помолила Мишел да й разкаже с подробности за втория наблюдател, който беше забелязала на едно от околните възвишения. А след това Пол се появи тук, за да види всичко с очите си. Мястото се оказа изключително удобно за наблюдение.
Тя сведе поглед към плана на „Кътърс“ в ръцете си. Сдоби се с него много трудно, благодарение на услугите, които беше вършила на много хора през годините. Пак от тях научи, че „Кътърс Рок“ вече има нов директор, заменил покойната Карла Дюкс. Беше сигурна, че този човек е бил подбран с изключително внимание, също като предшественичката си. Отбеляза още едно–две неща в бележника си, а после проведе няколко разговора по мобилния си телефон. Днешното наблюдение потвърди подозренията, че в обекта става нещо необичайно, но за да разбере какво, щеше да й трябва помощ. И тя я получи дори без да споменава услугите, които беше правила на съответните хора. Доказателство за добрата й работа в продължение на две десетилетия беше фактът, че никой от тях не й отказа и не попита защо й трябват въпросните сведения.
Кели прибра телефона в джоба си и се спусна по обратния път към наетата кола. Макар и кратко, пътуването до Макиас й предложи достатъчно време за размисъл. Откри Меган Райли във фоайето на мотела. Голямата овална маса, която използваше като бюро с разрешението на мисис Бърк, беше отрупана с документи. Кели седна насреща й.
— Продуктивна ли е работата ти? — подхвърли тя.
Меган захапа върха на химикалката и вдигна глава.
— Зависи какво разбираш под продуктивна.
— Имаш ли напредък?
— До известна степен. Тези неща не са лесни.
— Нищо в живота не е лесно, а най-вече важните неща.
— Шон и Мишел пак заминаха.
— Знам.
— Къде?
— Не знам.
— Или не искаш да ми кажеш.
— Защо мислиш така?
— Защото всички сте убедени, че съм млада и неопитна и само ще объркам нещата.
— Но това си е чистата истина.
— Благодаря. Много благодаря за подкрепата.
— Подкрепата се печели.
— Правя всичко, на което съм способна.
— Абсолютно сигурна ли си в това?