— Какво е това, по дяволите? — изкрещя Бънтинг.
— Ейвъри издъни цялата работа. Кинг го е проследил, за да стигне до теб. Ти си знаел това, но не си направи труда да ми го кажеш.
— Не съм длъжен да ти докладвам.
Харкс направи мълниеносно движение и го удари над лявото око. Юмрукът му беше тежък като бетонен блок. Бънтинг се люшна напред, от разцепената му вежда рукна кръв. Стомахът му се сви, стана му лошо.
— Слушай какво ще ти кажа, мръсно копеле! — започна той, успял да си поеме дъх. — Фостър и Куонтрел не са единствените, които…
Юмрукът на Харкс го улучи в десния бъбрек и го просна на пода. Този път Бънтинг наистина повърна. Миг след това усети как здравенякът го вдига и го захвърля обратно на стола. Толкова силно, че тялото му се преобърна през облегалката.
— Какво искаш от мен, по дяволите? — попита на пресекулки той.
Харкс му подаде някакво дистанционно управление.
— Натисни червения бутон! — заповяда той.
Бънтинг с недоумение погледна апаратчето в ръката си и попита:
— Защо?
— Защото аз ти казвам.
— Какво ще стане, ако го натисна?
Харкс се извърна към стената и спря поглед върху Ейвъри.
— Ти си умен човек. Какво ще стане според теб?
— Какви са тези неща, свързани с тялото му?
— Две интравенозни системи и един сърдечен монитор.
— Защо?
— Когато натиснеш червения бутон, ще се включат няколко системи. През двата маркуча ще потече солен разтвор.
— Солен разтвор?
— Целта му е прочисти маркучите, за да осигури безпрепятствено проникване на химикалите. Същото се отнася и за иглите. Ако се окажат задръстени, лекарствата няма да могат да стигнат до кръвоносната му система.
— Какви лекарства? Може би някакъв серум на истината?
Обикновено мрачните черти на Харкс се разтеглиха в нещо като усмивка.
— Първото се нарича натриев тиопентал. Ще нокаутира слабак като Ейвъри в рамките на три секунди. Следващото е панкуроний, който причинява парализа на костната система и дихателните мускули. Последното е калиев хлорид.
— Калиев хлорид? — пребледня Бънтинг. — Но той спира сърцето! Ще го убие!
— Това е целта. За какво мислиш, че си говорим ние с теб, Бънтинг? За пошляпване по бузата?
— Няма да натисна това копче!
— На твое място бих размислил.
— Нямам никакво намерение да убивам Ейвъри!
Харкс измъкна тежкия магнум от кобура под мишницата си и притисна дулото му в слепоочието на Бънтинг.
— Едва ли ще успея да ти опиша на какво ще прилича главата ти, ако натисна този спусък! — процеди той.
Бънтинг затвори очи, дишането му стана учестено.
— Не искам да убивам Ейвъри! — изхленчи той.
— Вече имаме напредък — ухили се Харкс. — От „нямам намерение да убивам Ейвъри“ стигнахме до „не искам да го убивам“. — Затворът на магнума отскочи назад с остро изщракване. — Едно леко натискане и впечатляващата ти сива материя ще се разплиска по онази стена зад гърба ти! — извика той и притисна дулото в бузата му. — Това ли искаш? Помисли малко. Ти си богат човек. Притежаваш скъпи къщи, имаш частен самолет. Палавичката ти съпруга ще те помисли за пълен лайнар, а ти няма да видиш как растат трите ти прекрасни деца, с които се гордееш. Имаш за какво да живееш, повярвай ми. Докато Ейвъри е червей, когото лесно можеш да замениш. Абсолютен неудачник, пълна нула.
— Ако натисна този бутон, ти ще убиеш и мен!
— Правилно разсъждение — кимна Харкс, прибра пистолета и бръкна във външния джоб на сакото си. — Нека сменим тактиката. — Той подреди четири снимки на масата. — Ти ще кажеш от кого да започна.
Бънтинг сведе глава към масата и сърцето му пропусна един удар.