— Но нали каза, че тези врагове са от нашите? И то без да ми предложиш никакви доказателства.
— Вече споменах, че работим по въпроса. Но ресурсите ни са ограничени, докато противникът няма подобни проблеми. Тук сме да поискаме помощта ти — разбира се, ако имаме нужда от нея. Обещавам, че ще те безпокоим само в краен случай. От това, на което попаднахме досега, сме наясно, че работата е дяволски опасна.
Добкин заби очи в пода. Остана така известно време, после вдигна глава.
— Без бой няма да позволя на никой да заплашва родината ми! — отсече той.
— Това исках да чуя — с облекчение въздъхна Шон.
— Благодаря ти, Ерик — усмихна се Мишел. — Това означава много.
— Ама вие наистина ли вярвате, че ще се справите с такива врагове?
— Да — кимна Шон. — С помощта на добри приятели и мъничко късмет.
63
Елън Фостър крачеше по коридора със самочувствието на господарка, като кимаше и се усмихваше на хората, които познаваше. Всички отвръщаха на поздрава й, защото беше министър в действащата администрация, и то със значително влияние в нея. Историята не познаваше случай ръководител на Министерството на вътрешната сигурност да е стигал до президентския пост, но нещо в поведението на тази жена издаваше, че тази идея не й е чужда.
Агентът на Сикрет Сървис почтително кимна и отвори вратата пред нея. Тя не водеше към Овалния кабинет, използван главно за церемониални цели, а към работния кабинет на президента в Западното крило. Именно тук се вършеше истинската работа.
Обитателят му стана да я посрещне. Единственият друг човек в помещението беше съветникът по националната сигурност — едър мъж с намръщена физиономия и зализана настрани оредяла коса. Настаниха се около масичката за гости, отделиха няколко минути за фалшиви любезности, а после се заловиха за работа. Фостър беше наясно, че разполага с малко време, тъй като срещата, уредена в последния момент, бе вмъкната в почивката между две други. Премина направо на въпроса в мига, в който президентът се облегна назад — ясен сигнал, че трябва да изложи целта на визитата си.
— Господин президент, много бих искала да ви донеса по-добри новини, но за съжаление трябва да ви информирам, че проблемът с Е-програмата се задълбочава.
Президентът свали очилата си и ги остави на бюрото. Стрелна с поглед съветника по националната сигурност, чието изражение стана още по-меланхолично. Бележникът в ръцете му едва забележимо трепереше и той побърза да го остави на масичката до себе си. По този въпрос нямаше да се водят записки.
— Дайте ми най-съществените подробности, Елън заяви президентът.
Тя изложи фактите възможно най-сбито. Когато свърши, президентът се облегна назад и поклати глава.
— Това наистина не е за вярване.
— Напълно съм съгласна с вас, сър — кимна тя и побърза да добави: — Именно затова настоявах за повече контрол над Е-програмата. Благодарение на нейните ограничени успехи, Питър Бънтинг получи пълна свобода на действие, без задължителните мерки за периодичен надзор. Тук трябва да добавя, че това се случи не поради неефективните действия на изпълнителната власт, а поради неадекватното поведение на Конгреса. В момента обаче ситуацията е рискова за всички.
Лицето на президента поруменя.
— Не ни стига кошмарът, че нашият топ анализатор е затворен в „Кътърс Рок“ по обвинение в шест убийства! — мрачно промърмори той. — При последния ни разговор Бънтинг ме увери, че нещата са под контрол и програмата ще продължава да действа ефективно, независимо от това, което се случи с Едгар Рой.
— Сър, аз не мога да говоря от името на Бънтинг, но това, което виждам, сочи точно обратното.
— А сега намеквате, че самият Бънтинг е организирал серия от убийства, включително и това на федерален агент. Мили боже! — Той отново погледна съветника си по националната сигурност, който седеше с ръце в скута си и мълчеше.
— Напълно съзнавам, че това е шок за вас, сър — отвърна Фостър. — Самата аз бях шокирана, когато ме информираха. Случи се едва преди час и затова поисках незабавна среща с вас. За съжаление това не е всичко, защото имаме основания да го подозираме и в още едно, пето поред убийство.
Двамата мъже се взряха в нея. Очакваха подробни обяснения.
— Става въпрос за участник в програмата, който стигна чак до Стената. Името му е Сохан Шарма. За съжаление не издържа последните тестове и би трябвало да е освободен чрез нормалните процедури.