— Шон Кинг и Мишел Максуел — констатира с равен глас той.
— Чували ли сте за нас? — попита с лека изненада Мишел.
— Слуховете от Вашингтон достигат и на север.
— Наистина ли? — изгледа го Шон.
— Специален агент Чък Уотърс ми е приятел от Академията. Още поддържаме контакт.
— Свестен човек — рече Шон.
— Наистина е такъв — кимна Мърдок и погледна към колата.
Край на общите приказки.
— Какво можете да ми кажете?
— Убит е от упор с малокалибрен куршум в главата — отвърна Шон. — Тук е като официален адвокат на Едгар Рой. Може би това не е харесало на някого.
— А може би е нещастно стечение на обстоятелствата — добави Мърдок.
— Липсват ли пари и ценности? — попита Мишел.
— Май всичко е тук — отговори лейтенантът. — Портфейл, часовник, мобилен телефон.
— В такъв случай едва ли е нещастно стечение на обстоятелствата.
— По всяка вероятност е познавал нападателя си — добави Шон.
— Защо мислите така? — бързо попита Мърдок.
— Стъклото на вратата откъм шофьора.
— Какво за него?
— Ще разрешите ли? — попита Шон и махна по посока на колата.
Всички се струпаха около буика.
Шон посочи прозореца, а после се извърна към трупа.
— Входна рана, предизвикала обилен кръвоизлив. Изходна липсва, което означава, че всичката кръв е изтекла от лицето му. Би трябвало да бликне като фонтан. Върху волана, върху самия Бърджин, по арматурното табло, седалката и челното стъкло. Дори аз се изцапах малко, когато отворих страничната врата и тялото увисна на колана. — Пръстът му се насочи към стъклото. — Но тук няма дори капчица.
— Защото стъклото е било свалено преди изстрела — добави Мишел.
Мърдок кимна.
— А после е било вдигнато от убиеца. Очевидно Бърджин не е бил в състояние да го направи. Въпросът е защо.
— Не се знае. Било е тъмно. Може би не е забелязал, че стъклото е чисто. В противен случай би го изцапал с кръв, за да ни заблуди. Което не би му помогнало кой знае колко, защото съвременната криминалистика разполага с достатъчно средства за изследване на пръските кръв. Може би включването на аварийните светлини също е негова работа. За да изглежда така, че колата на Бърджин се е повредила и просто е спряла. Но кой би отбил на банкета в този час на нощта, като на всичкото отгоре сваля и страничното си стъкло? Според мен това е доста показателно.
— Имате право — кимна Мърдок. — Добро наблюдение.
Погледът на Шон се спря на групичката ченгета.
— Може би има и друго обяснение — подхвърли той. — Може би го е спрял човек в униформа.
В очите на щатските полицаи се появи неприязън.
— Мога да ви уверя, че той не е бил от моите хора — с достойнство отвърна Мейхю.
— А аз съм единственият дежурен в района през тази нощ — добави местният полицай.
— Не обвинявам никого — рече с въздишка Шон.
— Той е прав — обади се Мърдок. — Наистина е възможно да е бил спрян от човек в униформа.
— Фалшива, разбира се — добави Мишел.
— Трудна работа, особено в този район — поклати глава Мейхю. — Униформа, полицейска кола. Лесно ще го забележат. Рискът е твърде голям.
— Но все пак трябва да проверим — рече Мърдок.
— От колко време е мъртъв? — попита Шон.
Мърдок се извърна да погледне един от щатските криминалисти.
— Може би от четири часа — отвърна човекът. — След аутопсията ще бъдем по-точни.
Шон погледна часовника си.
— Това означава, че сме изпуснали убиеца с около половин час. Ние обаче не срещнахме никакви коли, следователно убиецът или се е движил в нашата посока, или е напуснал пътя още на първата отбивка.
— Освен ако не се е придвижвал пеша — подхвърли Мърдок и очите му бавно опипаха мрака. — Но ако е използвал фалшива униформа, би трябвало да разполага и със съответния автомобил. Съмнявам се, че Бърджин би спрял на униформен, който просто си върви по пътя.
Мейхю прочисти гърлото си и обяви:
— Моите хора извършиха оглед на периметъра във всички посоки, но не откриха нищо. Ще бъдем в състояние да научим повече едва след разсъмване.
— Къде е най-близката отбивка? — попита Шон.
— На около осемстотин метра от тук — отвърна лейтенантът и посочи на изток.
— Стрелецът би могъл да се придвижи пеша до колата си, която е била паркирана там — отбеляза Мърдок.