— А може би и моята? — погледна го Пол.
— Това не знам. Но очевидно знаят за връзката между вас, както и за факта, че едва ли ще останеш безучастна пред грозящата го опасност.
— Със сигурност знаят, че си му ходила на свиждане в „Кътърс“ — добави Шон.
— Аз съм убеден, че Елън Фостър си е осигурила политически чадър от най-високо място — продължи Бънтинг. — Страшно много я бива, когато става въпрос да забие нож в нечий гръб. На всичкото отгоре има огромни шансове да се измъкне невредима.
— Дълго време съм бил на федерална служба и прекрасно знам колко нефункционална може да бъде системата — въздъхна Шон. — Но наистина ли допускате, че един министър от правителството може да стигне дотам?
— Ти си работил в Сикрет Сървис, Шон — мрачно се усмихна Пол. — Най-непокварената служба във федералното правителство. Докато ние с Питър играем в съвсем друг отбор.
Бънтинг кимна в знак на съгласие.
— Разузнаването разчита на инцидентни успехи, и то за сметка на конкурентната институция — отбеляза той. — Всички са се хванали гуша за гуша и водят безпощадни битки. Нещата са така още от Втората световна война насам.
— Докато ти не създаде Е-програмата и не ги принуди да се включат в нея — добави Пол.
— А къде остава сигурността на американския народ? — поклати глава Шон. — Как се стигна до единайсети септември?
— Според тях това е част от бизнеса, Шон — погледна го със симпатия Бънтинг. — Вината винаги може да бъде насочена в друга посока. Никой не се стреми към толкова високи позиции в живота, без да е сигурен, че те вървят заедно с властта. Повярвайте ми. Съвсем наскоро се срещнах с Фостър и Куонтрел. Позицията им беше кристално ясна — да ме натикат в ъгъла. Безпощадно и окончателно.
— Вече знаем кои са играчите — обади се Пол. — Запознахме се и с тяхната стратегия — да те обвинят в измама, въпреки че те раздават картите. Въпросът е как ще им противодействаме.
— Тя успя да настрои всички срещу мен — поклати глава Бънтинг. — Вече нямам поддръжници в правителството и съм обикновен парий.
— Каза, че е била приета от президента? — подхвърли Пол.
— Да. На извънредна среща, извън програмата му. Това означава, че въпросът е бил много важен.
— Кой друг е присъствал?
— Съветникът по националната сигурност.
— И той ли е в джоба на Фостър?
— Предполагам, че са постигнали някакво споразумение — отвърна Бънтинг. — От онези, които носят взаимна изгода.
— Човек не настоява за извънредна среща с президента, ако няма основателни причини.
— Вярно — кимна Бънтинг. — Какво е твоето предположение?
— Искала е да получи одобрение за нещо важно. Нещо абсолютно извънредно, което не би посмяла да осъществи без разрешение от най-високо място.
— Мисля, че си права.
— Тя е министър на вътрешната сигурност — обади се Шон. — Но според вас вече е ликвидирала четирима души, включително един агент на ФБР. Това не е ли достатъчно извънредно, по дяволите?
— Беше само генералната репетиция, Шон — поклати глава Пол. — Съжалявам, ако тези думи ти звучат безсърдечно. Прекрасно знам, че четирима невинни граждани са намерили смъртта си. Но тази жена вече ги е забравила и вината за това деяние ще бъде хвърлена върху други хора. Фостър е поискала среща с президента, за да получи изрично разрешение за извънредните мерки, които възнамерява да предприеме.
— Казано иначе, поискала е разрешение да ликвидира определени хора — добави Бънтинг.
— Как така? — смаяно прошепна Шон. — Кои са тези определени хора?
— Еди, Питър, а вероятно и аз — спокойно отвърна Пол.
— Трима американски граждани? — вдигна вежди Шон. — Наистина ли мислите, че президентът на САЩ може да даде подобно разрешение?
— Ето, отново влизаш в ролята на безгрешния агент от Сикрет Сървис — отвърна Пол, но този път не се усмихна.
— Глупости! Добре знам, че правителствата са убивали хора. Терористи, заклети врагове на родината, а понякога и някой самозабравил се диктатор.
— В момента ние сме врагове на тази страна, Шон — промълви Кели Пол. — Сериозен проблем за нея. Заради информацията, с която разполага, Еди никога няма да стигне до съда. А ако президентът е повярвал на лъжата, че Питър е убивал хора, няма да му е трудно да предпочете физическото отстраняване пред евентуален процес за убийство, където могат да се появят ужасяващи факти за състоянието на американската сигурност. Президентът е главнокомандващ на въоръжените сили. Разбира се, разполага и с още куп правомощия, но най-главното е да пази Америка от нейните врагове, независимо къде се намират те.