Един мъж я чакаше пред елегантния й дом в югозападната част на града. Наоколо живееха популярни личности от елита на Вашингтон. Мъжът галантно придържаше палтото й, докато крачеха към входа.
— Дай ми само минута — подхвърли тя, след като влязоха.
Качи се на горния етаж и скоро се върна обратно. Беше свалила обувките и чорапогащника си. Косата й беше разпусната.
После заедно влязоха в дневната, обзаведена в стил XIX век. Тя се отпусна на канапето и му направи знак да седне.
Джеймс Харкс се подчини.
Черен костюм, бяла риза, черна вратовръзка, безизразно лице.
— Нещо за пиене, Харкс?
— Не, благодаря — поклати глава той.
— А ще ми забъркаш ли една водка с тоник? — попита тя и махна към старинния бюфет. — Всичко е там.
Той покорно й наля питието и й го подаде.
— Благодаря. — Тя отпи една глътка и одобрително кимна. — Много добре.
— Имате първокласна охрана — погледна през прозореца Харкс. — Периметърът им е перфектен, алармата и бравите по вратите са екстра качество.
— Знаеш ли коя е най-добрата охрана? — попита с усмивка тя.
Той очаквателно я погледна.
Фостър стана, пристъпи към секретера до стената и натисна някаква дъсчица в предната му част. Отвори се тайно чекмедже, от което извади един 9-милиметров глок.
— Най-добрата охрана е тази, която си осигуряваме самите ние — показа му го тя. — Аз невинаги съм седяла зад бюро и често се е налагало да използвам някой като този.
Харкс не отговори. Тя прибра пистолета, върна се на мястото си и подхвърли:
— Нещата се развиват добре.
— Докато престанат — промърмори той.
— Имаш някакви съмнения? — изненада се тя. — Нима знаеш нещо, което не ми е известно?
— Нищо подобно — поклати глава той. — Просто съм предпазлив човек.
— Това е добре, но ти трябва и баланс. Не е зле понякога да се вслушваш и в дивата си природа.
— Мъртвите са четирима, а ако включим и Сохан Шарма — петима. За мен това е достатъчно диво.
— Май ставаш нервен, а?
— Не, защото не съм убил нито един от тях. Но сред жертвите има и агент на ФБР, което ме тревожи.
— В подобни ситуации винаги има съпътстващи загуби, Харкс. Това е неизбежно. Сражавал си се в Ирак и Афганистан и прекрасно го знаеш.
— Там беше война.
— Крайно време е да разбереш, че това тук също е война. Може би по-голяма от онази, тъй като става въпрос за сърцето и душата на американското разузнаване.
— А вие искате да я ръководите?
— Аз трябва да я ръководя. Все пак съм министър на вътрешната сигурност.
— Но ЦРУ… — започна Харкс.
— Лангли е несериозна работа. Пентагонът не слуша никого. Царят на разузнаването няма никаква власт. Не ме карай да ти говоря за АНС, защото ще ти прозвуча патетично.
— Но Е-програмата има своите достойнства.
— Престани да се самозаблуждаваш. Тя беше част от измисления свят на Питър Бънтинг и нищо повече.
— А вашият свят?
— Нека уточним нещата. Бънтинг е наивен идеалист. Нима е възможно да повериш сигурността на цялата страна на един-единствен анализатор?
— Но практика не е така и вие отлично го знаете. В тази област работят още много анализатори. Същото се отнася и за всички американски разузнавателни агенции. Компанията на Бънтинг върши много повече от Е-програмата, защото се докосва до работата на всички тях. А неговият човек имаше задачата да види общата картина, да навърже нещата и да запълни една огромна дупка в разузнавателния сектор.
— Много опасна философия — поклати глава Елън Фостър.
— Защото предлага качество вместо количество?
— Ние им даваме най-доброто, с което разполагаме, но лаврите остават за тях. Според мен не е честно.
— А пък аз мисля, че не бива да говорим за честолюбие, когато става въпрос за националната сигурност.