Имаше една-единствена причина за присъствието й тук и тя скоро я откри.
Елън Фостър не се чувстваше особено добре. Не само поради проблемите с Едгар Рой, но и защото присъстваше на събитие, на което нямаше как да бъде център на вниманието. Тук нейната популярност беше ограничена, въпреки че едва ли някой друг в огромната сграда разполагаше с повече публична власт от нея. Разделени на групички, възбудените гости просто я заобикаляха, устремени към поредната холивудска или рок звезда.
Фостър се разхождаше с чаша шампанско в ръце и крадешком оглеждаше лицата на хората, очаквайки някой от тях да я разпознае и евентуално да я заговори, за да изрази почитта си. Не намери такъв и след кратко колебание реши да се насочи към дамската тоалетна.
Изправи се пред едно от огромните огледала с намерението да си сложи още малко червило.
— Здравей, Елън — разнесе се един глас.
Тя трепна и за миг се вцепени. В огледалото не се виждаше никой.
— Няма да ни безпокоят, защото заключих вратата — обади се отново гласът.
Фостър бавно се обърна.
— Въоръжена съм! — обяви тя.
— Не, не си.
От сянката се появи високата фигура на Кели Пол. Дори на седемсантиметровите си токчета Фостър изглеждаше като джудже пред нея.
— Кели Пол? — втренчи се в нея тя и поклати глава. — Трябва да си луда, за да правиш това!
— Какво да правя? Да се изпишкам ли? Нима това вече е забранено в Линкълн Сентър?
Фостър се облегна на гранитния плот и скръсти ръце пред гърдите си.
— Мога да заповядам да те арестуват.
— За какво?
— За куп неща.
— Бъди по-конкретна, ако обичаш.
— Къде е брат ти?
— И аз исках да ти задам същия въпрос.
— Виж какво, нямам време за подобни игри.
— Питър Бънтинг? — подхвърли Пол.
— Какво за него?
— Разбрах, че си го натопила здравата.
— Напротив. Той сам си изкопа гроба.
Пол вдигна ръце.
— Ако желаеш, можеш да ме провериш за микрофони, но искам да бъдеш откровена.
Фостър я изгледа така, сякаш си беше изгубила ума.
— Трябва да се връщам на партито. Имай предвид, че хората ми охраняват всички изходи, ако случайно решиш да си тръгнеш. С интерес очаквам да разбера колко обвинения ще бъдат повдигнати срещу теб.
След тези думи тя се обърна и тръгна към вратата.
— Събитията около Мейсън Куонтрел стават все по-интересни, не мислиш ли?
Фостър спря с ръка върху топката на бравата.
— Кой? — преднамерено небрежно попита тя.
— Президентът на Мъркюри Груп, съучастник в престъпленията ти.
— Ужасно съм разочарована от падението ти. Преди време беше наистина добра, но сегашното ти представление е жалко и, извинявай, абсолютно аматьорско.
— Бънтинг е умен мъж и никак не му беше трудно да надхитри Куонтрел — спокойно добави Пол. — Направи връзката и откри нужните доказателства. Куонтрел е наясно, че с него е свършено и отчаяно търси сделка с ФБР. Вероятно ще отгатнеш какво ще му поискат в замяна.
Фостър просто стоеше и я гледаше.
— И това ли е аматьорско представление, Елън?
— Слушам те само защото се забавлявам — отвърна Фостър, но цялостното й поведение говореше друго.
— Нещата много бързо ще излязат наяве — добави с равен глас Пол. — Куонтрел се готви да те предаде.
— За какво по-точно? — успя да пусне една крива усмивка Фостър.
Пол вдигна ръка и започна да изброява на пръсти:
— Първо, за шестте трупа в хамбара. Второ, за убийството на адвоката и секретарката му. Трето, за смъртта на директора на затвора „Кътърс“. Четвърто, за ликвидирането на един полицай в Мейн. И накрая най-важното — за ликвидирането на един агент на ФБР. Момчетата в Хувър Билдинг наистина побесняват, когато убият някой от колегите им. Това не биваше да го правиш, Елън. Много важно, че е разбрал за Е-програмата. Защо ти трябваше да го ликвидираш? Човекът имаше три деца.
— Отдавна не бях чувала толкова глупости накуп! — отсече Фостър.
— Но въпреки това си още тук.
— Защо ми разказваш тия неща?
— Защото искам брат си обратно. Жив и здрав. Но за да стане, ми трябва твоята помощ.