Посочи с пръст ъгълчето на устата й и добави:
— Тук малко си прекалила. Може би ще коригираш линията, за да ти е удобно да отпиваш от чашата, която държиш в ръката си.
След тези думи тя излезе и затвори вратата след себе си.
76
Мишел беше зад волана.
Шон държеше пушката.
Едгар Рой седеше отзад.
Пътуването беше дълго, но не спряха нито веднъж. Дори и за отскачане до тоалетната. Най-накрая отбиха по някакъв третокласен път и Мишел намали скоростта.
— Когато поехме насам за първата среща с Кели Пол, Бънтинг ни увери, че успеем ли да се доберем до тук, значи сме се измъкнали — каза тя и намръщено добави: — Но въпреки това не мога да се отърва от обзелата ме параноя.
Шон кимна и внимателно огледа околността. Мястото беше идеално за засада.
— При равни други условия това е по-добре, отколкото да отседнем в мотел.
— Само ако не бъдем убити — обади се Рой.
Шон изненадано го погледна. Почти през цялото време на пътуването високият мъж беше мълчал.
— Големи сте умници, няма що — иронично подхвърли Мишел, изключи от скорост и стрелна с поглед партньора си. — Какъв е планът?
— Винаги мога да се промъкна на мястото. Ако някой ни чака там, ще убие мен, а вие ще успеете да се измъкнете.
— Звучи ми добре.
— Пошегувах се.
— Знам. Ще отида аз.
— Няма да ти позволя, Мишел.
— Не си спомням да съм поискала разрешението ви, ваше височество.
— Винаги ли разговаряте по този начин? — обади се Рой.
Двамата се втренчиха в него.
— Какъв начин? — остро попита Мишел.
— Няма значение — поклати глава Рой и сведе поглед към ръцете си.
— Можем да минем с колата и да проверим дали някой ще тръгне след нас — предложи Шон.
— А можем и да установим наблюдателен пункт на отсрещния хълм, откъдето да следим какво става — добави Мишел.
— Или просто да го направим по традиционния начин.
— Какво означава това? — попита Рой.
— Да си стоим във вана и да чакаме — поясни Мишел. — Но без да отваряме вратите на непознати.
Приближиха къщата едновременно отпред и отзад. Десет минути бяха достатъчни да се уверят, че всичко е спокойно. Фермата беше празна и изглеждаше по същия начин, по който я бяха заварили при предишното си посещение. Мишел вкара вана в хамбара отзад, а после двамата с Рой тръгнаха към къщата. Тя не забрави да затвори портата след тях.
— Това ли е домът на сестра ми? — попита Рой и се огледа.
— Засега. Предполагам, че тя не се задържа дълго на едно място, нали?
— Така е.
— Но въпреки това сте си останали близки. Тя рискува много, за да ти помогне.
— Винаги ме е закриляла.
Появилият се откъм предната веранда Шон долови последните им думи.
— Винаги ли си се нуждаел от закрила? — попита той.
— Предполагам, че да.
— Дайте да влизаме — озърна се Мишел. — Това място е истински рай за снайперистите.
Вътре завариха пълен килер с храна, солиден запас от дърва за камината, топли палта и ботуши, фланелени ризи, пижами и чисти чаршафи по леглата.
Мишел вдигна едно от палтата.
— Мисля да облека това още сега. Навън е студено, а и тук не е много по-топло.
— Ще запаля огъня — рече Шон.
— Ако искате, аз мога да сготвя нещо — обади се Рой.
— Можеш да готвиш? — стрелна го с поглед Мишел.
— Да, но няма проблем, ако държиш ти да го направиш.
— По-добре ти — побърза да вметне Шон, без да обръща внимание на отровния поглед, който му хвърли Мишел.
След като хапнаха свински пържоли със зеленчуци и си отрязаха по едно парче готов ябълков пай, който откриха във фризера, всички се настаниха пред пламтящия огън в камината.
— Някакви новини от Кели или Бънтинг? — попита Мишел.
— Току-що получих съобщение — кимна Шон. — Осъществили са успешен контакт и всичко изглежда наред.
— Изправили са Фостър и Куонтрел един срещу друг — кимна Рой, без да отмества очи от пламъците.
— Сестра ти ли ти каза? — погледна го изненадано Шон.
— Не, но това е най-очевидният план. Два пъти съм се срещал с Фостър, която е една високомерна жена, истинска мегаломанка. Докато Мейсън Куонтрел е просто алчен и завистлив. Двамата заедно са наистина смъртоносна комбинация.