— Не. За пръв път го чувам.
— Преди това беше стипендиант в Оксфорд. Бе завършил колеж за по-малко от три години и вече беше попаднал в полезрението на специалистите с една публикация за нарастващата заплаха от глобалния тероризъм и начините за борба с него. Много задълбочен труд, който почти предсказва събитията от единайсети септември двайсет години преди да се случат.
— А вие го привлякохте да работи за вас?
Самолетът се наклони наляво и започна плавно да се спуска.
— За три години — кимна Куонтрел. — Свърши страхотна работа. Буквално вкара компанията в нови релси. Беше толкова добър, че започнах да го подготвям да поеме работата в свои ръце. Той обаче имаше други идеи.
— Е-програмата? Струва ми се, че човек като вас охотно би прегърнал подобна идея.
— Естествено, но той не ми даде никакъв шанс. Напусна, създаде своя компания и бързо се нареди в челото на държавните доставчици. Трябва да призная обаче, че предлагаше добра стока. Всъщност много добра. А Е-програмата го изстреля в нова, много по-висока орбита.
— Еклесиаст — подхвърли Харкс. — Е-програмата.
— Какво? А, да. Тогава все още не подозирах за библейските му наклонности. — Куонтрел пресуши чашата си и горчиво добави: — После продаде идеята си на важните клечки във Вашингтон, а всички останали започнахме да дишаме праха му. Вече години наред е така.
— Не помислихте ли да го съдите?
— Нямаше за какво. Той разработи идеите си, след като ме напусна, и нито веднъж не наруши клаузата за въздържане от конкуренция. Беше прекалено умен, за да го направи. А аз го мразя, защото не обичам да губя. Страшно много го мразя! — Остави чашата на масичката и си закопча колана, тъй като самолетът навлезе в турбулентна зона. — А Елън Фостър е в състояние да ми причини далеч по-големи злини. Нямам предвид само долари и центове.
— Може — съгласи се Харкс.
— Получила е картбланш от президента.
— Така е.
— Съпътстващи загуби. За мен ли се отнася това?
— Логично е, не мислите ли?
— Но тя трябва да намеси Бънтинг и останалите. Как мисли да стигне до тях?
— Държи един много силен коз.
— Какъв коз?
— Меган Райли.
Куонтрел се приведе напред, в погледа му се четеше смайване.
— Адвокатката? Нима е човек на Елън?
— Не. Но е отвлечена. Фостър я крие на сигурно място.
— Много необичайно — замислено потърка брадичката си Куонтрел.
— Така е.
— Явно е пропуснала да ме информира за намеренията си.
— Мен също.
— И възнамерява да я използва като примамка за Бънтинг и останалите? Но как ще го направи?
— Като наблегне на съвестта им и чувството за вина. Райли е невинната жертва в тази история. Ако я използваме както трябва, може би ще ги накараме да се появят.
— А Фостър играе с надеждата да запази репутацията си заедно с министерския пост?
— Точно така. Казах й, че ще бъде трудно, но не и невъзможно.
— Моето ликвидиране е част от плановете й, така ли?
— Едно е да искаш, друго е да можеш — дипломатично отвърна Харкс.
— Значи имаме изход?
— Мисля, че да. Изключително изгоден за вас, стига да разиграем картите си както трябва.
— Разбира се, ти знаеш какво правят — изгледа го Куонтрел.
— Изправят ви един срещу друг — кимна Харкс. — Бънтинг ви се е обадил, за да ви настрои срещу Фостър. Пол е постъпила по същия начин с Фостър, притискайки я в онази дамска тоалетна.
— Умно. Фостър е налапала въдицата. Признавам, че и аз загубих ума и дума след обаждането на Бънтинг.
— Кели Пол може да бъде много убедителна.
— В момента тя е най-опасната пешка на шахматната дъска — кимна Куонтрел.
— Аз не бих я нарекъл пешка, сър. Не бива да я подценяваме.
— Имал си работа с нея и преди, така ли?
— Един-два пъти. С твърде незадоволителни за мен резултати.
— Плашиш ме, Харкс. Малко хора могат да се справят с теб.
— Тя вече знае от Бънтинг, че съм замесен. Но и двамата не подозират, че работя за вас. Това никой не го знае.
— Ето го големия ми коз — доволно се усмихна Куонтрел. — Колко време ти трябва, за да изиграеш картата „Райли“?