— Благодаря — каза Харкс.
— За нищо. Според мен е видял как елиминираш хората на Куонтрел и е разбрал какво става. — Тя посочи наляво. — Аз свалих още двама. Вече са в ръцете на ФБР.
— Двама и от мен, плюс онези, които държаха Райли — кимна Харкс и вдигна електрошоковия си пистолет. — Следователно остават още петима. Няма как да се измъкнат, защото районът е отцепен.
— Откъде дойде първият изстрел? — попита тя.
— Нямам представа. Но никак не ни помогна. Брат ти? Райли?
— Всичко е наред. Вече са извън опасност. Къде е Бънтинг?
Харкс махна към далечния тротоар. Бизнесменът се отдалечаваше в компанията на двама федерални агенти.
— Добра работа — кимна тя.
— От доста време следя тези типове. Нещата бяха на косъм.
— Но сега всичко е наред.
— Беше ми приятно отново да работим заедно.
— Нямаше да се справя без теб, Джим.
Мишел умело си пробиваше път. Меган и Рой вървяха плътно зад нея. На няколко крачки от тях най-после се появи празно място.
— Внимавай! — изкрещя Рой.
Предупреждението беше излишно, защото тя вече беше съзряла опасността. Пусна ръката му, стрелна се напред и се завъртя във въздуха. Нападателят се просна по гръб, повален от страхотен ритник. От счупената му челюст бликна кръв.
— Мили боже! — прошепна Рой, заковал невярващ поглед в тежащия над сто килограма мъж. — Как го направи?!
— На мен мозъкът ми е в краката! — извика тя. — Хайде, мърдай, мърдай!
Няколко секунди по-късно те се добраха до вана. Мишел запали двигателя и включи на скорост.
Едгар Рой се обърна към хаоса, останал зад тях.
— Нещата не се развиха точно по план — отбеляза той.
— Това никога не става — отвърна Мишел и стъпи на газта. — Важното е, че сме живи. — Очите й потърсиха младата жена в огледалото. — Добре ли си, Меган?
Меган се облегна назад и отметна сплъстените кичури от челото си.
— Вече да. По едно време си мислех, че всичко е свършено. — Потърка разранените си китки и глухо добави: — Тези мръсници ме пребиха!
— Знам. Открихме окървавения ти пуловер.
— Нож — каза лаконично Меган и докосна рамото си.
— Но си добре, нали?
— Пуснаха ми малко кръв, за да разберете, че не се шегуват. Мисля, че станах доста по-твърда през последните няколко дни… — Тя замълча за момент, после глухо добави: — Съжалявам за полицай Добкин… Беше ужасно. Разбиха вратата и го застреляха. Нямаше шанс дори да посегне към пистолета си.
— Важното е, че ти оцеля — каза Мишел.
Меган се обърна към Рой и протегна ръка.
— Приятно ми е, че най-после се запознахме. Радвам се, че се отървахте.
— И аз се радвам за вас — срамежливо отвърна Рой и стисна ръката й. — Извинявам се за първата ни среща. Но тогава нямаше как да общувам с вас.
— Забравете — махна с ръка Меган. — Единственото нещо, от което се нуждая в момента, са един горещ душ и чисти дрехи.
— Знам място, където ще получиш и двете — обади се Мишел. — След пет минути сме там.
Меган машинално се обърна и погледна назад.
— Мишел, преследват ни! — стреснато извика тя.
— Спокойно, така трябва да бъде. ФБР ще ни охранява през целия път до тайната квартира. А когато всичко свърши, ще отскочим и до оперативното им бюро. Налага се да дадеш подробни показания, Меган.
— С удоволствие ще им помогна — кимна Меган, после с усмивка добави: — Но нали може първо да се изкъпя?
— Дадено.
Продължиха напред. Черният джип зад тях бавно скъсяваше дистанцията.
85
Дванайсетте наемници на Куонтрел бяха обезоръжени, оковани с белезници и натоварени във вановете на ФБР. Многобройните участници в митинга останаха с впечатлението, че стрелбата е дело на някакъв луд, който не споделя ентусиазма им за свят с по-малко насилие. Тълпата беше избутана максимално далеч от размириците.
Шон, Кели Пол, Бънтинг и Джеймс Харкс се срещнаха някъде по средата. Шон крачеше леко приведен на една страна.
— Сериозно ли е? — попита Кели Пол и огледа дупката в бронежилетката му.
— Натъртено ребро — намръщи се той. — Но е по-добре, отколкото да съм мъртъв.
— Ти спаси живота на Еди.
— Очевидно не ме бяха запознали с целия план — обади се Харкс. — Нямах представа, че ще прибегнат до този вариант.