Рой извърна очи към окървавеното тяло на Райли, заковано на отсрещната стена като някаква призрачна парцалена кукла.
— Аз я убих — прошепна той.
— Знам — кимна Кели.
— Опитваше се да ликвидира Мишел.
— И това знам, Еди. Ти й спаси живота. Постъпи правилно.
— Това още не се знае — поклати глава той. — Тя може би ще умре.
— Може би. Но ти й даде шанс.
Прилоша му. Главата му клюмна. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне.
После бавно вдигна поглед към лицето й.
— Аз убих татко.
Тя седна до него и притегли главата му към гърдите си.
— През всичките тези години не можех да си спомня… Мислех, че ти си го направила… Нали винаги си ме защитавала…
— Но тогава ти се защити сам, Еди. Така спаси и мен. Не си направил нищо лошо, разбираш ли?
Той не отговори.
— Разбираш ли какво ти казвам, Еди? Не си направил нищо лошо!
— Разбирам — кимна той, преглъщайки сълзите си. — Знаеш ли, че ми взеха медальона със свети архангел Михаил?
— Знам. Ще ти намеря друг.
— Май вече няма да ми трябва — промълви той, хвърляйки кос поглед към мъртвата Меган.
— И аз мисля така.
Той се отпусна в прегръдката на сестра си и заплака.
Меланхоличният вой на линейката с тежко ранената Мишел Максуел бавно се стопи в далечината. В къщата се възцари мъртва тишина.
88
Болничната стая беше по-студена от най-студената морга, в която беше влизал. Светлината идваше от редица малки апарати, издаващи странни звуци. Сигнализиращи за наличието на живот или може би за наближаваща смърт.
Шон седеше приведен напред. Главата му опираше в таблата на леглото, а ръцете му стискаха ръцете й.
Мишел Максуел беше опасана с множество системи, вливащи в тялото й непознати течности и изкарващи навън други.
Беше умирала три пъти. Веднъж в линейката, втори път на операционната маса и трети тук — в болничното легло. Буквално пред очите му, докато стискаше ръката й. Спешният екип светкавично се отзова на обявената тревога и направи магията, с която я измъкна от гроба. През цялото време той стоеше на прага и безпомощно наблюдаваше действията на опитните медици.
— Ножът е нанесъл големи поражения — съобщи му хирургът. — Засегнал е редица вътрешни органи, предизвиквайки почти фатален кръвоизлив. Но тя е млада и в невероятна физическа форма. Иначе едва ли щеше да стигне толкова далеч.
— Това ще бъде ли достатъчно? — попита Шон. — Имам предвид, за да бъде животът й извън опасност?
— Можем само да се надяваме — въздъхна хирургът. — Но при още една криза от подобен характер със сигурност ще я изпуснем.
Надеждите на Шон се стопиха.
Вдигна глава едва когато долови някакъв шум зад гърба си.
На прага стояха Кели Пол и брат й.
Лицето на Едгар Рой все още носеше следи от сблъсъка с Меган Райли, или както там се наричаше тази жена. Тя вече беше мъртва и само това имаше значение за Шон.
Пол пристъпи към леглото, огледа Мишел и леко докосна рамото му.
— Съжалявам. Не биваше да се случва.
— Много неща се случват — прошепна Шон. — Гадни неща. И най-вече на хората, които искат да постъпят правилно. — Обърна се към Рой и добави: — Ако не беше ти, тя нямаше да е тук. Безкрайно съм ти задължен, Едгар.
— И аз на теб, мистър Кинг — тихо отвърна Рой.
— Какво е състоянието й? — попита Пол.
— Виси на косъм. По-тънък от всякога. Не могат да ми кажат дори дали ще се събуди. Но когато това стане, аз ще бъда тук. — Изправи гръб и се втренчи в нея. — Фостър и Куонтрел?
— Надпреварват се да се топят взаимно. Дори прокуратурата да не разполагаше с нищо до този момент, сега вече има предостатъчно доказателства за вината им.
— Откъде са взели шестте трупа, които се появиха в хамбара?
— Отвсякъде. Подбирали са хора, които нямат нищо общо с правосъдието. — Пол се наведе и стисна ръката му. — Моята мисия беше да отстраня тези хора, но не и нея. Изпълних задачата си, но с нея се провалих. С теб също.
— Тук съм, за да повторя тези думи, но за себе си — обади се един глас зад тях.
Всички се обърнаха.
На прага стоеше Джеймс Харкс, облечен с обичайния черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Изпънат като струна, с каменно лице. Пристъпи към леглото, погледна Мишел и бързо отмести очи.