Шон остави документите и вдигна глава.
— Знаете ли, че Тед Бърджин е убит, мистър Рой?
Въпросът беше зададен директно, на висок глас, с очевидното намерение да предизвика някаква реакция.
Не се получи.
Шон се огледа, наведе се към Мишел и прошепна:
— Какви са шансовете помещението да е оборудвано със звукозаписна техника?
— Да подслушват разговорите между адвокат и клиент? — погледна го тя. — Това няма ли да им донесе големи неприятности?
— Само ако някой успее да го докаже. — Той се облегна назад и извади джиесема си. — Няма обхват. Но преди да влезем тук, имаше.
— Заглушаване?
— Което също е незаконно. Чудя се защо ми оставиха телефона. В повечето затвори ги събират още на влизане.
— В затвора мобилните телефони са по-скъпи от кокаина. Някъде прочетох, че един надзирател в западните щати натрупал шестцифрено състояние от продажбата на нокии в комплект със СИМ карти. Вероятно в момента и той използва един от тях.
— Погледни глезена му, Мишел — прошепна Шон.
Гривната имаше цвят на титан, а в средата й мигаше червена лампичка.
— Използват ги в някои затвори със строг режим — кимна тя. — Най-често ги слагат на публични личности като Парис Хилтън и Линдзи Лоън. Излъчват сигнал, който сочи точното местоположение на хората, които ги носят. И вдигат тревога в момента, в който напуснат разрешената зона за придвижване.
— Че къде може да отиде този човек срещу нас? — понижи глас Шон. — На колко места в тази сграда ще му потрябва електронната гривна?
— Добър въпрос. Искаш ли да го задам на Мърдок? Или предпочиташ Карла Дюкс?
Шон рязко извърна глава и заби очи в лицето на Едгар Рой. Стори му се, че нещо…
Не. Очите му продължаваха да наподобяват черни точки.
— Не мислиш ли, че е упоен? — прошепна Мишел. — Зениците му изглеждат разширени.
— Не знам какво да мисля. Това може да се докаже само след медицински преглед.
— Той е много висок, но адски кльощав. Не ми изглежда достатъчно силен, за да избие толкова народ.
— Сега е само на трийсет и пет. При извършването на убийствата е бил в разцвета на силите си.
— Ако ги е извършил.
— Права си. Ако ги е извършил.
— Подробностите остават неизвестни. Дори телата не са идентифицирани.
— Може би са идентифицирани, но не са ги обявили.
— Защо биха постъпили така?
— Защото случаят наистина може да е по-специален. — Шон се изправи и погледна към затворника: — Благодаря за тази среща, мистър Рой. Пак ще се видим.
— Наистина ли? — тихо попита Мишел.
Вратата се отвори още след първото им почукване.
— Как беше? — подсмихна се насреща им Мърдок.
— Разказа ни всичко, от игла до конец — отговори Мишел. — Можете да го освободите, защото е невинен.
— Открих някои интересни неща в мотела на Бърджин — рече агентът, без да й обръща внимание.
— Така ли? Какви?
— Не ти трябва да знаеш.
— Хей, Мърдок, ти наистина си ужасен досадник! — изгуби търпение Мишел. — И на това ли ви учат в Куонтико?
— Ако тези неща имат връзка с адвокатската дейност на Тед, аз имам право да знам за тях — обяви Шон.
— В такъв случай трябва да попълниш съответните формуляри — отвърна Мърдок. — Юристите на Бюрото също имат нужда от малко смях. Но ти няма да получиш нищо преди тяхното официално съгласие.
— Видях, че Рой е зомбиран. Може ли изобщо да се храни, да ходи до тоалетната?
— Той е в добра форма. Физически, имам предвид. Този отговор удовлетворява ли те?
След тези думи Мърдок се обърна и си тръгна.
— Тоя тип наистина си пада по нас — въздъхна с мрачна ирония Мишел. — Мислиш ли, че ще се навие да излезе с мен? Уверявам те, че ще скрия трупа му така, че никой няма да го намери.
Шон не отговори, зает да следи с поглед надзирателите, които отвеждаха Рой. Направи му впечатление, че затворникът стърчи с цяла глава над най-високия от тях, а после отбеляза, че той се движи без чужда помощ, влачейки окованите си крака по пода. Лицето му обаче беше все така безизразно.
Две черни точки.
Нищо.
Точно с толкова разполагаха в момента.
8
Напускането на „Кътърс Рок“ беше по-лесно от влизането, но не много. В крайна сметка Шон не успя да сдържи нервите си.