— Тя работеше ли по случая „Рой“?
— Сигурна съм, че знаеше за него. В малките кантори е така. От мистър Бърджин знам, че е правила някакви проучвания.
— Нали ще й предадете да се свърже с мен веднага след като се прибере? На всяка цена трябва да поговоря с нея.
— Разбира се, бъдете спокоен — отвърна Хилари, помълча малко и попита: — Ще открият ли кой е извършил това ужасно нещо, Шон?
— Ако ФБР не успее, ние със сигурност ще го направим. Това ви го обещавам.
— Благодаря.
Шон прекъсна връзката и се обърна към Мишел.
— Имал е сътрудничка, което е добра новина — кимна тя.
— Само с една година трудов стаж, което не е добра новина — поклати глава Шон. — Никой съдия няма да я допусне до адвокатската банка по толкова тежко дело. Рискът от некомпетентност е прекалено голям.
— Но ти си опитен адвокат.
— Глупости, Мишел! Нали ти казах, че дори не знам дали разрешителното ми е валидно.
— На твое място щях да проверя.
Шон отново проведе няколко разговора и на лицето му се появи доволна усмивка.
— Бях забравил, че някои хора ми дължат услуги — рече. — Разрешителното ми е валидно, но… — Лицето му отново помръкна. — Дълго време не съм стъпвал в съда.
— Това не е ли като карането на колело?
— Не, за съжаление.
— Не се безпокой. През цялото време ще бъда до теб.
— Ако явяването в съда беше свързано със стрелба по пеперуди или сритването на задници, ти щеше да бъдеш абсолютно незаменима. Но за съжаление не е така.
— Доколкото съм запозната, немалко опитни адвокати прибягват до сритването на задници в съдебната зала — поклати глава Мишел. — Е, добре. Какво ще правим сега?
— Чакаме обаждането на Меган Райли.
— Мислиш ли, че ще иска да поеме случая, при положение че шефът й е бил убит, защото е представлявал Едгар Рой?
— Ако е умна, няма да го направи.
— А ти наистина ли вярваш, че това е причината да го убият?
— Нямаме доказателства, подкрепящи подобна теза.
— Можеш да бъдеш спокоен, звучиш ми като печен адвокат. Но за момента е по-добре да изключиш аналитичния си ум и да се довериш на предчувствието си.
— Да. Според мен именно това е причината да бъде убит.
Мишел се облегна на стената и отправи тъжен поглед през прозореца.
— А ти какво мислиш? — подхвърли Шон.
— Питам се колко време ще им трябва да ни вземат на мушка.
— Може би искаш да скочиш в първия самолет за Вирджиния?
— А ти не искаш ли? — обърна се да го погледне тя.
— Мисля, че се изразих съвсем ясно. Възнамерявам да открия убиеца.
— Аз също се изразих ясно. Ние сме екип. Където си ти, там съм и аз.
— Може би не вярваш, че мога да се грижа за себе си?
— Напротив, вярвам. Но аз мога да го правя по-добре от теб.
9
Шон излезе да се поразходи по каменистия бряг. Мобилният му телефон изжужа малко след два следобед. Гласът, който прозвуча в слушалката, беше на млада, неопитна и стъписана жена. Надеждите му се стопиха. Меган Райли едва ли щеше да се справи със сложната ситуация.
— Не мога да повярвам, че мистър Бърджин е мъртъв! — промълви тя, а той си представи как сълзите набъбват в очите й. При тези обстоятелства това беше съвсем нормална реакция, но сега на него му трябваше нещо необикновено.
— Да, голям шок за всички нас — отвърна той, наблюдавайки Мишел, която прекоси някакъв паянтов кей с привързана към него не по-малко паянтова рибарска лодка и се насочи към него.
Няколко секунди по-късно тя спря и седна на близкия ръбест камък, който беше част от изкуствената дига.
— Кой би извършил подобно нещо? — попита в слушалката Меган.
— В момента работим по този въпрос — отвърна Шон. — Хилари спомена, че вие сте помагали на Тед по защитата на Рой.
— Беше едно малко проучване, което той ме помоли да направя — подсмръкна младата жена.
— А споделял ли е с вас нещо за това дело? Каква защита планира, какви стъпки е предприел, за какво е разговарял с Едгар Рой?
Май се очертава еднопосочен разговор, помисли си той.
— Той споделяше с мен част от намеренията си, но ме използваше по-скоро като слушател — отвърна Меган. — Вчера говорих с него.
— В колко часа?
— Около шест.