— Убил е много хора и ги е заровил във фермата си — отвърна съпругата и неволно потръпна. — Това не е човек, а див звяр!
— А Бърджин е бил негов адвокат? — вдигна вежди Шон. — Значи е трябвало да ходи в „Кътърс Рок“, за да разговаря с него?
— Е, как иначе? — отвърна мъжът. — Нали го е представлявал? Между другото, срещу тоя тип все още няма обвинение.
— Но всички знаят, че е виновен! — сопна се съпругата му.
— Е, шарен свят, всякакви хора — примирително рече съдържателят. — Но не бих допуснал, че човек като Бърджин ще защитава такъв престъпник.
— Значи го познавате? — възкликна Мишел и хвърли изразителен поглед към Шон, сякаш да покаже колко е развълнувана. — Не е ли малко страшничко? Имам чувството, че ни гледат по телевизията!
— Ами страшничко е — кимна съпругът, очевидно поласкан от вниманието. — Хотелчето ни по принцип е малко. Гостите не са много дори когато е пълно. Бърджин редовно слизаше на закуска. С него сме почти връстници. Беше нормално да разкаже това-онова. Интересен човек.
— И сподели с вас какво прави тук просто ей така? — попита Шон. — Доколкото знам, адвокатите са много дискретни хора.
— Е, не го направи веднага и не навлезе в подробности. Веднъж помоли да му обясня как да стигне до „Кътърс Рок“, а пък аз го попитах какво ще прави там. Тогава ми каза с какво се занимава.
— Пресвети Боже! — стресна се Мишел. — Може би е отивал в „Кътърс Рок“, когато са го убили!
— Не мисля така — поклати глава съпругът.
— Защото вече беше ходил там — добави жената.
— Откъде знаете? — изгледа я Шон.
— Той сам ми каза, веднага след като се настани — отвърна мъжът. — Бързаше, защото самолетът му беше закъснял и искаше да хване приемните часове в „Кътърс Рок“. Наистина много бързаше.
— Може би не е успял.
— Напротив. Върна се тук, поръча си кафе. Аз го попитах как е минала визитата. Той каза добре, но по вида му личеше, че не е било добре.
— В колко часа беше това? — попита Шон.
— Какво значение има часът? — подозрително го изгледа мъжът.
— Вие двамата задавате прекалено много въпроси — добави жената.
Мишел проговори още преди Шон да успее да реагира.
— Трябваше да ви кажем по-рано… — Направи драматична пауза, а после се огледа, понижи глас като развълнувана ученичка и добави: — Ние двамата открихме тялото му!
Мъжът и жената се втренчиха в нея, после очите им се преместиха на Шон.
— Наистина е така — кимна той.
Думите потекоха като пълноводен поток от устата на Мишел:
— Беше ужасно, но едновременно с това и страшно възбуждащо! Никога не бяхме преживявали подобно нещо. Самата аз за пръв път виждах труп на убит човек! — Тялото й потръпна, лицето й се сбърчи в гримаса. — Мразя оръжията! — Замълча за миг, физиономията й бавно се промени, очите й светнаха. — Но беше страшно интересно! Направо страхотно!
— Предпочитам да не изпитвам подобни вълнения — насмешливо подхвърли мъжът.
— Открихме тялото към полунощ — добави Шон. — Но той би трябвало да се е върнал доста по-рано от посещението си в затвора.
— О, да. Върна се някъде около осем. Отказа да вечеря, защото не бил гладен.
— Разговаряхте ли, преди да излезе отново?
— Не. Дори не забелязах кога е излязъл. Но не е било преди девет, защото в стаята му светеше. — Обърна се към жена си и попита: — Ти също не си го видяла да излиза, нали?
— Не. Казах го и на полицията. Бях заета в кухнята.
— Значи е излязъл след девет. Каза ли ви, че има подобни намерения, когато говорихте с него?
— Не.
— Да са го търсили по телефона през деня, да е получавал пакети? — попита Шон.
— Не са го търсили по телефона на рецепцията. Но в днешно време всички имат джиесеми. Не са му оставяли нито бележки, нито пакети.
След още няколко въпроса Шон и Мишел благодариха на възрастната двойка и си тръгнаха.
Агент Мърдок ги чакаше пред бензиностанцията.
— На детективи ли си играете? — намръщено попита той, кимайки към барчето.
— Просто пихме кафе. Днес е доста студено.
— Да бе, кафе! И по една случайност го изпихте в компанията на съдържателите на мотела, в който се е регистрирал вашият човек!
— Обикновено съвпадение — отвърна Мишел.
— Дано да ви е последното — заплашително процеди Мърдок.