Фостър управляваше сравнителното новото Министерство на вътрешната сигурност, създадено след събитията от 11 септември. Посрещна го с леко кимване, но лицето й остана непроницаемо. Бънтинг знаеше, че като превъзходен тактик, тя бе оглавила най-голямата институция за сигурност в страната, която смучеше средства от държавния бюджет като гигантска прахосмукачка. Това предизвикваше завистта и нескритата омраза на останалите разузнавателни агенции. Но светът се беше променил и това беше основната причина за присъствието на Фостър в този кабинет. Тя се радваше на подкрепата и доверието на президента. Прекрасно знаеше, че те са по-ценни от злато. Вероятно затова си позволяваше да демонстрира великодушие към своите конкуренти, а може би го правеше просто защото знаеше, че в крайна сметка пак тя щеше да се наложи.
— Радвам се да те видя, Питър — надигна се от стола си Фостър. — Как е семейството?
— Добре, госпожо министър. Благодаря.
Тя посочи канапето и креслата в дъното на просторния кабинет. На масичката имаше каничка с кафе и чаши.
— Нека се поотпуснем малко — подхвърли тя. — Все пак срещата ни е неофициална, нали?
Бънтинг не се остави да бъде заблуден. Професионалните екзекуции се случваха именно по време на неофициалните срещи.
Седнаха.
— В коридора се сблъсках с Мейсън Куонтрел — подхвърли той.
— Предполагам — кимна Фостър.
— Нещо ново около „Мъркюри“?
Тя се усмихна и побутна захарницата към госта си. Очевидно нямаше намерение да отговори на този въпрос.
— Може би той не знае за…
— Да се съсредоточим върху теб, Питър — хладно го прекъсна тя.
— Добре.
Дамата нанесе удара си миг преди устните му да докоснат чашата.
— Прехвалената Е-програма май излезе от релсите.
Глътката кафе се оказа прекалено голяма и очите му се насълзиха от горещата течност. Той остави чашата и избърса устни с носната си кърпа.
— Действително имаме известни проблеми, но нещата са под контрол.
— В какъв смисъл?
— Правим всичко възможно да ликвидираме пропуските. Аз лично…
Тя вдигна пръст да го прекъсне, посегна към телефонната слушалка и произнесе две кратки думи:
— Докладите, моля.
Секунди по-късно в кабинета се появи сътрудник с делови вид, който постави една дебела папка на масичката и се оттегли. Фостър бавно я прелисти, а той стоически чакаше, преглъщайки с усилие ироничната забележка, която му беше на устата. Не е ли странно, че все още използвате хартиени носители?
— Качеството видимо се влошава. Полезната информация от Е-програмата се е свила с трийсет и шест процента. Самите доклади са объркани и неясни. Липсват предишната обосновка и логически заключения. Ти ме увери, че операцията няма да бъде засегната, но на практика е обратното.
— Вярно е, че летвата беше вдигната много високо, но…
— Ти прекрасно знаеш, че аз съм най-верният ти поддръжник — отново го прекъсна Фостър.
Това беше абсолютна лъжа, но Бънтинг покорно кимна.
— За което съм ви дълбоко благодарен. В тези тежки моменти за мен вие действително се проявихте като чудесен лидер.
Усмивката й продължи задължителните няколко секунди, след което се стопи.
— Но има хора, които не споделят моя ентусиазъм. С течение на времето Е-програмата започна да усвоява бюджетни средства на други агенции. Това е Светият граал на нашето време. По-голямо парче от баницата за едни означава по-малко за други.
Така е, но МВС прилапва най-голямото парче, помисли си Бънтинг.
— Въпреки всичко няма спор, че Е-програмата е изключително успешна — рече на глас той. — Тя предлага на страната далеч по-голяма сигурност, отколкото конкуренцията между отделните агенции. Този модел вече не работи.
— Не бих казала, че съм съгласна с тази оценка — бавно отвърна Фостър. — Но главният въпрос си остава: какво направи за мен днес? Варварите са на прага ни. Даваш ли си сметка какво ще се случи, ако тези неща станат публично достояние?