Почти веднага информационният поток видимо се ускори.
— Да те видим сега, Едгар — промърмори Бънтинг. — Дано успееш да се включиш в отбора на големите играчи.
Последваха още четири въпроса, всеки с по-голяма сложност от предишния. Рой отговори с лекота.
— Той е напълно спокоен! — промълви с одрезгавял от вълнение глас Ейвъри. — На практика неговата тета-активност дори се понижи!
Спокоен, повтори мислено Бънтинг, опитвайки да не се поддава на еуфорията. Този човек е отпуснат и спокоен, а неговата тета-активност дори се понижава, въпреки че Стената действа на максимални обороти!
Но все още беше рано за окончателни заключения. Запаметяването е едно, анализът — съвсем друго нещо.
— Едгар, преди десет минути на екрана се появи военната и геополитическа обстановка в афганистанската провинция Анбар. Искам да я съпоставиш с политическото положение в Кабул, като отчетеш лоялността на племенните и политическите лидери в двата района. А после да направиш максимално точен анализ на стратегическите действия на американските бойни части, които биха довели до укрепване на позициите им в Анбар и евентуалното им настъпление в съседните региони през следващите шест месеца. Обърни внимание на факта, че в същото време трябва да засилим контрола си над столицата — както в политическо, така и във военно отношение.
В таблета на Бънтинг бяха вкарани четири абсолютно достоверни сценария — резултат от работата на стотина топ анализатори от различни институции, които бяха обработвали същите данни в продължение на седмици. Всеки отговор, който се доближаваше до тях, би бил повече от задоволителен. Това вече беше истинският тест. Кандидатът за този пост щеше да бъде наричан Анализатор, а не Запаметяващо устройство. Той щеше да печели парите си, като превръща фактите в нещо много по-ценно — както древните алхимици са мечтаели да превърнат желязото в злато.
Отговорът дойде точно след петнайсет секунди.
Но той нямаше нищо общо с четирите възможни варианта, запечатани в паметта на електронното устройство. Бънтинг зяпна от изненада и ченето му почти опря в миниатюрния компютър. Той беше разговарял с експерти от Пентагона, Държавния департамент и дори от ЦРУ, но никой от тях не беше предложил дори подобие на революционната стратегия на Рой. И то след обмисляне, продължило едва няколко секунди.
Очите му бавно обиколиха хората, които присъстваха на експеримента и също бяха чули онова, което прозвуча в слушалките му. Всички до един бяха вцепенени от изненада. Погледът му се върна върху Рой, който продължаваше да седи спокойно. На лицето му бе изписано леко заинтригувано изражение — сякаш не беше превърнал на пух и прах мощта на американското разузнаване, а гледаше забавен филм.
Питър Бънтинг не беше сред хората, родени с прословутата сребърна лъжица в уста. Беше израснал в семейството на професионален военен, което се местеше по различни точки на света в зависимост от преназначенията на бащата. Доброволец в армията, баща му беше проливал кръвта си за родината и беше успял да внуши на сина си, че това е чест за всеки истински мъж. За огромно разочарование на младия Бънтинг лошото зрение му попречи да постъпи в армията, но въпреки това той намери начин да служи и да бъде полезен на родината си.
В момента душата му ликуваше. Дори не беше мечтал да попадне на фантастичен Анализатор като Едгар Рой. Това, което звучеше в слушалките му, далеч надхвърляше шестмесечните усилия на цялата разузнавателна общност на Съединените щати.
А сега какво?
Очите му останаха приковани върху почти двуметровата фигура на зомбито срещу него.
Бог да ни е на помощ!
— Как върви разследването на убийството на адвоката? — попита той, обръщайки се към Ейвъри.
— Бавно. Поверено е на специален агент Мърдок.
— Каква е връзката с Едгар?
— Бърджин е ползвал услугите на младата адвокатка Меган Райли. Разбира се, плюс тези на Кинг и Максуел.
— Аха. Настоятелните, умните и неотстъпчивите… Именно те са открили тялото на Бърджин, нали?
— Да.
— Днес онази кучка Фостър буквално ми отряза главата. А на отиване към кабинета й се разминах с Мейсън Куонтрел. Сигурен съм, че го е организирала нарочно.
— Защо мислите така? — попита Ейвъри.
— То е ясно. Искаше да ми покаже, че е предпочела Куонтрел. Отдавна търсеха повод да ме отстранят и да качат на пиедестала Мъркюри Груп. И днес са решили, че вече имат такъв повод.