— Но защо да го правят? Е-програмата се развива изключително успешно. Докато подходът на Куонтрел е все така безнадеждно остарял.
— Във Вашингтон късата памет е широко разпространено явление. За успешната реализация на Е-програмата всички висши чиновници трябва да ни осигуряват свободен достъп до информацията, с която разполагат, но повечето от тях искат да запазят малките си крепости такива, каквито са били винаги. А това тяхно желание среща подкрепата на всички по-важни държавни институции.
Вниманието на Бънтинг отново се насочи към Рой.
— Едгар, ти трябва да разбереш, че родината се нуждае от теб. Ако ни помогнеш, ние ще те измъкнем от тук. Разбираш ли какво ти казвам?
Нищо. Черни точки.
— Аз съм убеден, че ме разбираш — не се отказа Бънтинг. — Затова те моля много внимателно да помислиш как точно да променим нещата около теб. Все още имаме шанс, но това няма да продължи вечно.
Лицето срещу него го гледаше с каменно безразличие.
След още няколко безуспешни опита Бънтинг въздъхна, стана и напусна помещението. Ейвъри забърза след него.
— Какво ще стане, ако наистина е убил онези хора, сър? — попита той.
— Аз трябва да мисля за сигурността на повече от триста милиона души — отсече Бънтинг. — И се нуждая от Едгар Рой, за да успея.
17
Мишел седеше на леглото срещу Шон. Току-що бяха приключили с размяната на информация.
— Меган сигурно е уплашена до смърт — подхвърли тя.
— Все пак прояви малко кураж — отвърна Шон. — Заяви на Мърдок, че си знае правата и няма да му позволи да си играе с нея.
— Браво.
— Но после очите й се насълзиха и се разхълца. Страхувам се, че Мърдок го прие като проява на слабост.
— Ясно — унило кимна Мишел. — А сега какво ще правим?
— С Рой ударихме на камък. Освен това не можем да разследваме убийството на Тед, защото Мърдок няма да ни позволи.
— В такъв случай да се захванем с нещо, което има отношение към разследването — вдигна глава Мишел. — Например с въпроса за вината на Едгар Рой.
Шон кимна и добави:
— А също така да потърсим отговор на въпроса защо се радва на такова внимание от страна на федералните. Допускам, че е сериен убиец, но за съжаление такива като него има още много. Те обаче не предизвикват среднощни набези с хеликоптери и пълна изолация.
— Трябва да разберем с какво всъщност се е занимавал на държавната си служба.
— Тед каза, че е работил в данъчното.
— Значи се връщаме във Вирджиния?
— Първо трябва да се погрижим за Меган. И да разберем от кого е бил нает Тед Бърджин.
— Според мен всеки адвокат трябва да уведоми хората, които са го наели, че възнамерява да разговаря с обвиняемия.
— Но Добкин ти е казал, че Тед е разговарял само с Меган и служителите в „Кътърс“. Може би е използвал електронната поща?
— Добкин не спомена нищо подобно. Освен това човек на възрастта на Бърджин едва ли владее изпращането на имейли по смартфон.
— Вероятно не — кимна Шон. — Но ти си права — той би трябвало да контактува по някакъв начин с клиента си.
— Помниш ли дали медиите са споменавали за някакви роднини на Рой? Ако е така, вероятно именно те са наели Бърджин.
— В някакъв вестник прочетох, че родителите му са починали. Не помня да споменаваха за други роднини. Ще се наложи да проверим по друг начин.
Шон отвори бележника си и започна да пише.
— Добре, засега спираме разследването на убийството. Проследяваме биографията на Рой, за да открием евентуални близки, които са му наели адвокат, а едва след това се заемаме с главния въпрос.
— Да разберем дали Рой действително е убил тези хора? — подхвърли Мишел и кимна. — Май всичко се свежда до това. Което обаче означава, че пак ще си пъхнем носовете в разследването.
— При всички случаи щяхме да го направим — отбеляза той. — По закон обвинението трябва да предостави на защитата абсолютно всички улики и доказателства.
— Не означава ли това, че ще можем да разгледаме и местопрестъплението?
— Абсолютно. Ако не го направим, ще допуснем сериозна професионална грешка.
— Мислиш ли, че Рой симулира? Като ченге съм попадала на не един и двама, които са се правили на зомбирани. Особено ако ги очаква смъртна присъда.