— Ако симулира, значи е гений.
— Може би е упоен.
— Не виждам причини държавата да дрогира обвинен в убийство, за да го отърве от съдебен процес.
— Добре, ясно. Кога мислиш да тръгнем за Вирджиния?
— Казах на Меган да ми звънне, когато федералните приключат с нея.
— Отчитайки намеренията на Мърдок да ни прецаква на всяка крачка, тя може би няма да се появи скоро. Можем ли да си позволим да изчакваме?
— Какво си намислила? — внимателно я погледна той.
— Откъде знаеш, че съм намислила нещо?
— Забрави ли, че сме като женени от сто години? Или поне се държим като такива.
— Не довършвай изреченията вместо мен, защото ще се опариш!
— Е? — погледна я очаквателно той.
— Може би е по-разумно аз да замина за Вирджиния веднага и да се заема с разследването на убийствата и вниманието, което ФБР проявява към Рой. А през това време ти ще стоиш тук и ще чакаш да освободят Меган. Може би по-късно ще се наложи отново да отскочиш до „Кътърс Рок“, този път в нейната компания. Виж какво можеш да изровиш около убийството на Бърджин, а после ще се съберем да обменим информация.
— Нали уж щеше да се грижиш за мен? — подхвърли с усмивка той.
— Е, за известно време ще се наложи да се правиш на голямо момче и да не се оплакваш.
— Значи ще използваме тактиката „разделяй и владей“?
— По-скоро ще отслабим силите си наполовина — мрачно отвърна Мишел и му подаде пистолета си. — По-добре вземи това.
— Нямам разрешително — поклати глава той.
— Предпочитам да те арестуват за незаконно притежание на оръжие, вместо да идентифицирам трупа ти, защото не си имал такова.
— Разбрах. Ами ти?
— Не се безпокой за мен. Ще се отбия у дома за някой резервен.
— Колко си ги събрала?
— Точно толкова, колкото ми трябват.
Той протегна ръка и пое пистолета.
18
Шон получи доверие да шофира през нощта и откара Мишел до летището в Бангор, навреме за полета в седем сутринта. Тя смени самолета във Филаделфия и малко преди обед пристигна във Вирджиния. И в двата самолета спа непробудно. Когато стъпи на земята, се чувстваше свежа и бодра. Взе си тойотата от покрития паркинг на летището и се прибра у дома, където напълни цял сак с чисти дрехи, грабна един пистолет и потегли към офиса. Там провери електронната си поща, прибра още някои вещи, провери няколко адреса, проведе един–два телефонни разговора и потегли за Шарлотсвил. Пристигна там в четири следобед и се насочи директно към кантората на Тед Бърджин, която се намираше в бизнес центъра близо до „Боърс Хед Ин енд Ризорт“.
Сградата беше с дървена, боядисана в бяло облицовка и черна врата. Вътрешното разположение беше съвсем обикновено: рецепция, два кабинета, заседателна зала и малко сервизно помещение в дъното. По стар навик Мишел направи кратък оглед, отбелязвайки наличието на резервен изход.
Посрещна я жена над шейсет, облечена със светлосиня блуза с жабо, черна пола и черни обувки с ток. Русата й коса беше започнала да изтънява от дългогодишното къдрене. Очите й бяха леко подпухнали, бузите — зачервени. Това трябва да е Хилари Кънингам, помисли си Мишел. Жената се представи, потвърждавайки предположението й. След като поднесе съболезнованията си за преждевременната смърт на шефа й, Мишел помоли да огледа кабинета му.
— Трябва да открием клиента му — поясни тя.
Хилари я въведе в кабинета на Бърджин и я остави сама с обяснението, че трябва да се погрижи за погребението. Изглеждаше толкова съкрушена, че Мишел неволно се запита дали отношенията им не са били нещо повече от тези между работодател и служител. Ако беше така, вероятно трябваше да се поразровят и в тях. Имаше голяма вероятност убийството на Бърджин да няма нищо общо със защитата на Едгар Рой. Той действително бе преподавател по право на Шон и негов стар приятел, но двамата не се бяха виждали дълго време. Може би някои неща в живота на Бърджин щяха да обяснят смъртта му — там, в далечния Мейн.
Тя затвори вратата, седна зад старомодното писалище и плъзна ръка по избелялата кожена тапицерия. Всичко в този кабинет беше старомодно и солидно. Затвори очи и си представи мъртвия мъж в колата.
Смаленото тяло, сгърченото лице, дупката в главата.
И страничното стъкло, вдигнато от убиеца.
Убиец, когото Бърджин е познавал. Ако това предположение се окажеше вярно, то значително щеше да съкрати списъка на заподозрените.