Выбрать главу

Мишел започна да преглежда папките върху бюрото.

В ъгъла имаше няколко рафта за документи, но всичките бяха празни. Адресник липсваше. Нямаше и компютър. Тя се върна на рецепцията и попита Хилари защо е така.

— Ние с Меган използваме компютри, разбира се — отвърна тя. — Но той се задоволяваше с писалка, бележник и диктофон.

— А календар?

— Аз отбелязвах срещите му в компютъра си. Всяка седмица му правех по една разпечатка. Освен това той си имаше бележник с дати, в който отбелязваше всичко.

Мишел кимна. Въпросният бележник със сигурност бе в ръцете на агент Мърдок. Заедно с личните документи на адвоката.

— Имате ли представа дали е изпращал имейли от мобилния си телефон?

— Съмнявам се. Едва ли е знаел как се прави. Предпочиташе да говори директно.

Мишел се върна в кабинета и огледа чашата с моливи и химикалки на писалището, до която имаше купчина бележници.

Абсолютно старомоден човек. Но в това, разбира се, няма нищо лошо.

Насочи вниманието си към дървените шкафове за документи, гардероба, шлифера на закачалката и накрая — към малкия буков шкаф.

Огледът й отне цял час, но не откри нищо съществено.

За разпита на Хилари отиде още един час. Оказа се, че Бърджин не й беше казал много за делото „Рой“ и това по някакъв начин беше раздразнило възрастната жена.

— Обикновено споделяше всичко за текущите си дела — поясни Хилари. — Все пак работехме заедно.

— Вие ли се занимавахте със счетоводството?

— Разбира се. Именно затова ми се стори странно, че той изобщо не спомена кой го е наел за защитата на Едгар Рой. Някой трябваше да ни плати все пак. Пред Шон споменах, че може би е приел да го защитава безплатно, но колкото повече мисля, толкова по-невероятно ми се струва това.

— Защо?

— Практиката му беше ограничена. Печелеше добре, но подобно дело изисква много време и разходи. Със сигурност не би могъл да си ги позволи.

— Възможно ли е да е търсил известност? Такова дело не се появява всеки ден.

— Мистър Бърджин не се интересуваше от славата — намръщи се Хилари. — Той беше много уважаван адвокат.

— Може би клиентът е поставил допълнителни условия за секретност. Разполагате ли с извлечения от банковата му сметка? Има шанс в нея да е постъпила някаква сума, която не е минала през вас.

Хилари придърпа клавиатурата.

— Имаме сметка в една местна банка — поясни тя. — В нея постъпват всички средства от дейността ни. Ще проверя веднага, защото имам постоянен достъп онлайн.

Проверката на различните прозорци отне минута — две.

— Нищо — поклати глава тя. — Всички тези преводи съм ги правила лично, в продължение на шест месеца.

— А в брой?

— Не. Липсва информация за вноски в брой.

— А той имаше ли друга сметка?

В очите на Хилари проблесна обида.

— Никога не ми е споменавал подобно нещо.

— В материалите по делото липсва финансово споразумение, нали?

— Точно така. Вече проверих.

— А аз имах възможност да се уверя, че Едгар Рой е неспособен да извърши подобни действия. Следователно те са били дело на човек с пълномощно или нещо подобно. Никой не може да се самоназначи за защитник на когото и да било. Това е работа на съда при спазване на определени условия. — Тя погледна Хилари в очите. — Сигурна ли сте, че случаят не е точно такъв?

— Абсолютно. Ако съдът е назначил служебен защитник, това щеше да бъде отразено в документите по делото. Мистър Бърджин го е правил многократно, най-вече, когато обвиняемите са били неплатежоспособни. Но този случай не е такъв. Освен това не вярвам в невменяемостта на Едгар Рой. Той е имал дом и работа.

— Значи е просто в кома? — подхвърли Мишел. — Не съм сигурна кое от двете е по-лошо.

— Не мога да кажа.

— Може би Бърджин е бил нает от член на семейството? Но родителите на Рой са покойници. Дали е имал други роднини? Шон не си спомня вестниците да са споменавали подобно нещо.

— Не съм говорила по този въпрос с мистър Бърджин — сдържано отговори Хилари.

— Нима не бяхте изненадана? — продължаваше да я притиска Мишел. — Поема защитата на човек без финансово споразумение и без паричен аванс?

— Признавам, че се почувствах доста объркана — притеснено отвърна Хилари. — Но никога не съм си позволявала да разпитвам мистър Бърджин по професионални въпроси.