Выбрать главу

— Хипотезата ти, че го е спрял полицай, звучи убедително, но според мен не е станало така. Районът действително е изолиран, но тук всички се познаваме. Външен човек с полицейска кола няма как да остане незабелязан.

— Според мен си прав. Има далеч по-лесни начини да ликвидират Тед, ако някой е пожелал смъртта му. — Шон замълча за момент и го погледна в очите. — Напълно ли сте отстранени от разследването?

— Не напълно. То действително се води от ФБР, но не могат да минат без нас.

— Открихте ли нещо интересно тук?

— Нищо. Щях да кажа на партньорката ти, ако бяхме открили.

— Ами ако е имал среща с някого? — подхвърли Шон. — Това би обяснило както спирането на банкета, така и свалянето на стъклото. Не открихте ли следи от присъствието на друга кола?

— Ако питаш за следи от гуми — не. Но те лесно могат да бъдат заличени — изкарваш колата на асфалта и просто изравняваш чакъла с крак. Но с кого би си направил среща на такова място?

— Надявах се ти да имаш някакви идеи.

— За разлика от теб аз не познавах този човек.

Репликата прозвуча малко по-обвинително, отколкото възнамеряваше Добкин.

— Исках да кажа, че ако е имал среща с някого, той най-вероятно е бил местен човек — поясни Шон. — А след като тук не живеят много хора, може би ти имаш някакви по-конкретни предположения. Може би някой от „Кътърс Рок“? Ти вероятно познаваш хората, които работят там.

— Част от тях — кимна Добкин.

— Слушам те.

— Не съм сигурен, че имам какво да кажа.

— Или не искаш?

— Все едно.

— Но си разговарял с партньорката ми.

— Точно така. Между другото, къде е тя?

— Проверява разни неща.

— Ако усети, че се бъркате в разследването, Мърдок ще ви разкъса.

— Няма да ни е за пръв път. Често се случва да се пречкаме на официалната машина.

— Само те предупреждавам.

— Защо спря тук, след като нямаш какво да ми кажеш?

— Защото един човек е убит и аз искам да открия извършителя.

— И аз искам същото.

Добкин плъзна подметката си по асфалта.

— Над мен има началници, но ти не си сред тях — рече той и с въздишка добави: — Освен това имам семейство. Съжалявам, но нямам намерение да губя службата си заради вас.

— Ясно. Разбирам те. Благодаря за това, с което ни помогна.

Шон се обърна и тръгна към колата си.

— Имаш ли представа кой е стрелял по вас? — подвикна след него Добкин.

— Не — обърна се Шон. — Но във всеки случай беше отличен стрелец.

— Ще се опитам да направя нещо по въпроса.

— Добре.

— Защо не се обърна към полицията? Някой се е опитал да ви убие все пак.

— Не. Беше предупреждение. Различно е.

— Въпреки това ще се опитам да направя нещо.

— Както искаш.

— Май не го приемаш сериозно, а?

— Напротив, приемам го съвсем сериозно. Просто се съмнявам, че ще откриеш нещо.

— Ние умеем да си вършим работата — сковано отвърна Добкин.

— Сигурно. Но нещо ми подсказва, че и противникът е не по-малко добър.

Замълчаха и си размениха продължителни погледи. Беше ясно, че мислят за едно и също.

Пръв се обади Добкин.

— На твое място бих закрил тези прозорци с нещо — махна към форда той. — Утре го дават да вали.

Шон го изчака да си тръгне, а после подкара към „Мартас Ин“. През счупените стъкла духаше толкова силно, че се принуди да закопчае якето си догоре.

Надяваше се Мишел да е имала повече късмет.

20

Мишел включи фенерчето си и тръгна към задната част на къщата. Беше успяла да хапне нещо за вечеря, да докладва на Шон и да помисли за всичко, което беше открила до момента. Пое към къщата на Бърджин доста след мръкване. Разбира се, нямаше намерение да прониква с взлом, но по принцип за този вид дейност предпочиташе нощните часове.

Тед Бърджин беше живял във ферма от XVIII век, основно преустроена преди пет години — малко преди нелепа катастрофа да отнеме живота на жената, с която беше живял четирийсет години. Бе научила тази информация от Шон и бе изпитала още по-силна симпатия към възрастния адвокат, а желанието й да открие убиеца му се усили.

Разстоянието от кантората му до тук беше дванайсет километра. Самотната къща се гушеше сред полегати зелени хълмове. Каква ли щеше да бъде съдбата й оттук нататък, попита се тя. Може би я беше завещал на Хилари Кънингам в знак на благодарност за дългогодишната й вярна служба.