Накрая той остави бележка на мисис Бърк, включи парното на форда на максимална мощност и потегли за Бангор, опитвайки се да не обръща внимание на студения вятър, който връхлиташе през счупените стъкла. Пристигна там някъде към пет сутринта и отиде да регистрира оръжието и мунициите на Мишел, като се молеше да не се заядат за собственото му разрешително, което беше невалидно в щата Мейн.
Но в този ранен час на деня служителите на летището бяха уморени и дори не вдигнаха вежди при вида на документа, издаден във Вирджиния. Все пак Мейн беше „Ваканционен щат“, а всички знаят, че американците обичат да почиват, без да се разделят с оръжието си. Освен това помогна и фактът, че Шон възнамеряваше да предаде пистолета на багаж, а не да го вземе със себе си на борда.
Той изпи едно кафе и в шест и половина вече беше в самолета. По време на краткия полет успя дори да подремне. Във Филаделфия обаче нещата не протекоха толкова гладко. Наложи се да крещи на няколко души от летищния персонал, преди да се озове в дъното на претъпкан турбовитлов самолет, който излиташе за летище „Рейгън“. По някакво чудо пистолетът на Мишел се появи на въртележката за багажа. Той го пренесе с такси до дома си, събра някои неща и потегли за Шарлотсвил с наета само в едната посока кола. Закъснението му беше около четирийсет и пет минути.
През целия път караше с превишена скорост и успя да стигне до окръжния арест малко преди четири следобед. Представи се като адвокат на Мишел и настоя да се срещна с клиентката си. Двайсет минути по-късно вече седеше срещу нея.
— Изглеждаш добре — отбеляза той.
— За разлика от теб, защото ти изглеждаш ужасно.
— Благодаря. Цял ден съм на път, за да стигна до тук.
— Не ме разбра. Много съм ти благодарна за всичко. Просто съм свикнала на пъргавината ти в стил Кари Грант, но изведнъж забелязах, че и ти си човек като всички други.
— Видях заповедта за арест и говорих с един от полицаите, с когото си се срещнала снощи.
— Как успя?
— Чух го да разказва за инцидента в коридора и го дръпнах настрана, без да му давам време да се опомни. Научих, че вече са обработили мястото на инцидента, но той не пожела да ми съобщи резултатите. Общото ми впечатление беше, че не те смята за виновна.
— Да се надяваме, че и останалите мислят като него. Все още не мога да повярвам, че тази жена е мъртва. Едва вчера разговарях с нея.
— От тук отивам при прокурора — увери я Шон. — Надявам се да получа обяснения, а после ще те измъкна.
— Ами ако решат, че представлявам риск за гражданската авиация?
— Ще имам грижата това да не се случи. Преди време съм практикувал право по тези места.
— Дано да се получи — промълви със съмнение тя.
— И аз се позабавлявах снощи — подхвърли той, след което й разказа за случката с непознатия, който беше следвал Карла Дюкс.
— Господи, какво става там? — възкликна отчаяно Мишел.
— Със сигурност нещо повече, отколкото очаквахме — мрачно отвърна той.
След един час Мишел беше свободна. Върнаха й и джипа, с който последва Шон до „Боърс Хед“, за да хапнат.
— Как успя да ме освободиш? — попита тя.
— Гарантирах за теб. Ако избягаш, ще ми изпържат задника.
— Добре, в такъв случай ще опитам да се задържа в това полукълбо.
— Споделих с прокурора обстоятелствата около смъртта на Бърджин и резултатите от разследването ни в Мейн. Той е разумен човек, освен това е познавал Тед. Съгласи се, че едва ли имаш нещо общо с убийството на Хилари. Аз му обясних, че правим всичко възможно да открием убиеца на Тед и част от разследването ни е довело тук. Той решително взе наша страна.
— Това е добре.
— Странното е, че изобщо не беше чувал за смъртта на Бърджин. Явно някой държи нещата под плътен похлупак.
— ФБР има тази възможност.
— И аз мисля така — кимна Шон. — Хилари едва ли е разтръбила новината, а Меган тръгна за Мейн веднага след като я научи.
— Предполагам, че доста хора ще бъдат шокирани. Особено сега, след убийството на Хилари.
— Ами писмото, което откри сред документите на Бърджин? Струва ми се крайно необичайно, че агент Мърдок изисква информация за клиента му.
— Боже, забравих да ти кажа най-важното! — възкликна Мишел и бръкна в джоба си за листа, който беше откъснала от гаранционната книжка на стария форд. — Предполагам, че е държал адреса в жабката, защото е възнамерявал да я посети с колата.