— Как ще действаме? Според джипиеса адресът е по-надолу по този път, вляво. Но аз не виждам нищо, освен голо поле. Да не би да живее във ферма?
Шон погледна през страничното стъкло.
— Това не е голо поле, а царевична нива — констатира той, напрегна поглед и добави: — А онова отпред трябва да е някаква ферма, въпреки че не виждам къща.
Мишел включи дългите светлини, които уловиха очертанията на пощенска кутия край пътя.
— Кутията е празна, но трябва да е тук — каза тя.
— Кели Пол и Едгар Рой. Каква е връзката помежду им?
— Може би му е роднина, а Пол да е фамилията на съпруга й.
— А може би изобщо нямат роднинска връзка — въздъхна Шон.
— Но ти сам каза, че трябва да има нещо. Бърджин едва ли е приел да представлява Рой само защото тази Кели Пол го е помолила за това. Нали трябва да има адвокатско пълномощно или нещо друго от тоя сорт?
— По принцип, да. Но съществува възможност Рой да е изгубил ума си след ареста. Технически е невъзможно да е подписал адвокатско пълномощно, след като е превъртял.
— Не знаем кога точно е станало това. След ареста би трябвало да последват и обичайните съдебни процедури — определяне на гаранция, психоекспертиза и изпращането му в Мейн.
— Права си — кимна Шон. — Ако е наел Бърджин, това трябва да е станало, преди да замлъкне. Но защо тогава е цялата секретност около клиента? Защо няма нито фактури, нито кореспонденция? А после се появяват писмото на Мърдок и отметката с адреса на Кели Пол в гаранционната книжка на колата.
— Добре де, въпросите са много. Надявам се, че това няма да ни попречи да почукаме на вратата й.
— Почукването на нечия врата в този час на нощта може да доведе до стрелба с тежки последици за някой от нас. Предлагам да отбием от пътя и да подремнем. Лично аз съм готов да го направя веднага.
— Единият трябва да остане буден и да наблюдава.
— Какво, кравите ли?
— Да бъдем разумни, Шон. Вчера едва не ни убиха.
— Добре, права си.
— Аз съм първа — добави тя. — Ще те събудя след два часа.
Шон свали облегалката максимално назад и затвори очи. Броени минути по-късно купето се изпълни с тихото му похъркване. Мишел го погледна, после издърпа някакво одеяло от пространството зад седалките и го зави. След това влезе в ролята си на часовой. Оглеждаше пространството пред колата и после страничните огледала. Ръката й легна върху ръкохватката на пистолета и остана там.
Шон се протегна, отвори очи и премигна срещу ослепителните лъчи на слънцето. После изведнъж подскочи и се завъртя към Мишел, която почукваше по волана и отпиваше от бутилка с безалкохолно.
— Защо не ме събуди?
Той машинално погледна часовника си, който показваше осем без нещо.
— Спеше като бебе — отвърна тя. — Сърце не ми даваше да те събудя.
Той забеляза одеялото, с което го беше покрила.
— Направо изтръпвам от фактора чувствителност в поведението ти, който бележи драстично увеличение.
— В ареста се наспах до насита — поясни тя. — А сега и двамата сме свежи.
— Това ми звучи малко по-смислено.
Стомахът му се разбунтува.
— Ако искаш, мога да ти откъсна една-две царевици — подхвърли с усмивка тя.
— Не искам. По-добре ми дай някое десертче от онези, които винаги държиш на задната седалка. Страх ме е да ровя в бъркотията, която цари там.
Тя се протегна назад и му подхвърли една станиолова опаковка.
— Двайсет грама чист протеин. Направо ще те нокаутира.
— Някакво движение в къщата?
— Никакво. Не са пристигали коли, не са излизали. Не забелязах и човешко присъствие. Видях само една черна мечка и животинче, което ми заприлича на бобър.
Шон свали страничното стъкло и напълни гърдите си с чистия студен въздух.
— Мехурът ми сигнализира, че трябва да се облекча — каза той.
— Аз вече свърших тая работа — отвърна Мишел и посочи нивата оттатък асфалта. — Ей там, в долчинката.
Той се върна след минута-две.
— Мисля, че е време да се запознаем с Кели Пол.
Мишел запали двигателя.
— Може пък и да ни почерпи кафе — отбеляза тя, докато насочваше тежката машина в покритата с чакъл алея. — Ами ако откаже да разговаря с нас?
— Ще се наложи да настояваме. Не сме били тоя път напразно, нали?