— Не ти ли е любопитно да разбереш с какво се е занимавала Кели Пол в чужбина? — подхвърли той.
— Любопитно ми е, разбира се. Но тя беше права като каза, че трябва да се концентрираме върху делото срещу брат й. Защото не нея, а него го заплашва смъртно наказание.
— Освен това изобщо не спомена как е починал вторият й баща — сякаш не я чу Шон.
— Това лесно може да се провери, но според мен не е наша работа.
— Освен ако нещата не са свързани — обърна се да я погледне той.
— В такъв случай трябва да се върнем много далеч във времето.
Той отново насочи поглед навън.
— Защо жена като нея е избрала да живее в паянтова ферма насред пустошта? Тя не се занимава със земеделие, освен това провинциалният й акцент е прекалено добър.
— Все пак е израснала във Вирджиния, а местните си имат своето наречие — отвърна Мишел.
— Много въпроси чакат отговор — заяви той.
— Какво мислиш за съвета й относно ФБР?
— Добър е. Райли е фактически представител на защитата. Не могат да я задържат безкрайно. Всъщност…
Той измъкна джиесема си и набра някакъв номер.
— Още не отговаря. Е, добре, налага се да преминем към грубия вариант.
Той набра друг номер.
— Агент Мърдок? Обажда се Шон Кинг. Да, последвахме съвета ти и се прибрахме у дома. Обаче скоро ще се върнем. Не, не се обаждам за това. Задържали сте адвоката на защитата по дело, което разследвате. Това нарушава десетина морални и други закони, за които не се сещам в момента. Ако след пет минути тя не ми се обади, за да ми съобщи, че са я освободили и пътува към „Мартас Ин“, ще ме видиш по Си Ен Ен в разговор на тема злоупотребата с власт от страна на Федералното бюро за разследване. — Замълча, за да чуе отговора, после добави: — Добре, опитай. Остават ти четири минути.
Изключи телефона и се загледа мрачно напред.
— Какво каза? — любопитно го погледна Мишел.
— Обичайните гадости — промърмори Шон и погледна часовника си.
Телефонът звънна десет секунди преди крайния срок.
— Здрасти, Меган, как си? — Пауза. — Много добре. Надявах се агент Мърдок да се вслуша в предупрежденията ми. Ние сме във Вирджиния, но много скоро ще тръгнем обратно към Мейн. Прибери се в „Мартас Ин“ и ни чакай. Не приемай никого, не прави нищо. Обади ми се веднага, ако Мърдок реши отново да те безпокои.
Той изключи апарата и го прибра в джоба си.
— За какво са я разпитвали?
— Не каза. От шума край нея разбрах, че пътува към мотела, най-вероятно с автобус.
— Дали са й казали за Хилари?
— Може би не. Изобщо не спомена името й.
— Чакай да видиш как ще реагира, като я информират, че аз съм я застреляла — мрачно промърмори Мишел.
— Не знаеш дали си ти! — ядосано я погледна Шон. — И престани да мислиш за това, защото ще полудееш!
— Лесно ти е на теб.
Той понечи да каже нещо остро, после се спря и я потупа по ръката.
— Права си, извинявай.
— Кога ще тръгнем за Мейн?
— Веднага след като огледаме фермата на Рой и поговорим с местните власти.
— Съмнявам се, че ще ни бъдат от помощ.
— Аз мисля обратното.
— Защо?
— По всичко личи, че до този момент всички са убедени във вината на Рой. Но много хора ще се замислят след убийствата на Бърджин и Хилари, които няма как да са негово дело. Включително и ченгетата.
— С кой представител на федералните ще се срещнем във Вирджиния? Надявам се да не е Мърдок.
— Познавам резидента на ФБР в Шарлотсвил. Свестен човек, освен това ми дължи услуга.
— На теб много хора ти дължат услуги. Каква е неговата?
— Написах препоръчително писмо на дъщеря му, когато кандидатстваше право в Университета на Вирджиния.
— И това е всичко?
— Е, успях да му уредя и билети за мача на „Скинс“ с „Каубойс“. Той е от Далас.
— Това вече е друга работа! — иронично заключи Мишел.
Агентът на ФБР действително нямаше нищо против да поговорят. Освен това им каза нещо доста интригуващо.
— Познавам Брандън Мърдок. Свестен тип, но нямам представа защо са му възложили това разследване.
— В смисъл? — озадачено го погледна Мишел.
— Той никога не е работил към ПРТП, към която са и серийните убийци — отвърна човекът, имайки предвид Програмата за разкриване на тежки престъпления, специално разработена от ФБР.