— Но все пак близък роднина.
— В някои отношения тя ми се струва по-интересна от него. Забелязах, че тук няма нейни снимки. Както и че липсваха негови в нейния дом.
— При някои семейства е така.
— Вярно е, но в момента двамата ми изглеждат доста близки.
— Ако трябва да бъдем честни, все още не сме чули дори една дума от устата на брат й. Тя също беше крайно сдържана по отношение на детайлите.
— Главно за собствения си живот, както вече отбелязах.
— Е, добре, видяхме лобното място — каза, оглеждайки се Мишел. — А сега какво?
Шон пристъпи към работната маса и се зае да разглежда старите инструменти върху нея.
— Нека приемем, че са му скроили номер. Но как са докарали и закопали тук цели шест трупа? Възможно ли е това да остане незабелязано?
— Първо, не бива да забравяме, че мястото е крайно затънтено. Второ, Рой не е бил постоянно тук. Работел е извън къщата, освен това често е пътувал до Вашингтон. Поне такива са сведенията, с които разполагаме.
— Добре, ясно. Не е било трудно да му заложат този капан. Но остава въпросът защо.
— В смисъл защо са си направили този труд, в случай че той наистина е бил незначителна брънка в могъщата държавна машина за събиране на данъци?
— Възможните отговори са два. Или става въпрос за нещо в живота му, за което все още не знаем — нещо, което оправдава наличието на цели шест трупа, или…
— Или не е бил незначителна брънка, а нещо много повече. Лично аз съм склонна да приема второто. Сестра му спомена за изключителните му умствени способности. А това може би е важно за определени хора или цели институции.
— И аз мисля така, особено ако прибавим честите му пътувания до Вашингтон и факта, че ФБР проявява необичаен интерес към делото. — Шон изтупа ръцете си и добави: — Ще се наложи да направим допълнителни проверки, най-вече в бившата служба на Рой.
Излязоха от хамбара в мига, в който на алеята спря джип, от който изскочиха двама мъже в костюми.
— Мога ли да попитам какво търсите тук? — извика единият.
— Можете — хладно отвърна Шон. — Но само след като се представите.
Двамата показаха някакви значки и побързаха да ги приберат обратно.
— Не успях да прочета имената и длъжността ви — все така хладно рече Шон. — Опитайте още веднъж, но по-бавно.
Вместо значките в ръцете на непознатите се появиха пистолети.
— Ние сме федерални служители. Незабавно напуснете това място!
Шон и Мишел показаха документите си и обясниха, че са получили разрешение за оглед от полицията и районния прокурор.
— Това изобщо не ме интересува! — тръсна глава единият от агентите. — Махайте се от тук! Веднага!
— Ние разследваме този случай от името на защитата. Имаме право да сме тук.
— Между другото, как разбрахте за присъствието ни? — подхвърли Мишел, докато вървяха към джипа й.
— Моля? — обърна се да я изгледа агентът.
— Наоколо е абсолютно безлюдно. Не срещнахме никакви коли. Как разбрахте, че сме тук?
Вместо отговор мъжът отвори вратата на джипа и й махна да влиза.
Потеглиха с мръсна газ по черния път. Изпод колелата се вдигнаха облаци прах, които засипаха агентите.
— Няма откъде да знаят, че сме тук! — разпалено рече Мишел. — А значките им изглеждаха истински, въпреки че побързаха да ги скрият. Това бяха истински федерални ченгета, Шон!
— Проследили са ни — мрачно рече Шон. — Само не знам от колко време го правят.
— Готова съм да се закълна, че никой не ни следеше, докато пътувахме към фермата на Кел и Пол! Нямаше начин да не забележа опашката, наоколо беше абсолютно голо поле.
— Тъкмо това е работата. Тук също е голо, но въпреки това се появиха, нали?
— Сателитно проследяване? — попита Мишел и машинално погледна през страничното стъкло.
— Защо не? Не забравяй, че срещу нас все пак е ФБР.
— Дори за тях покупката на спътниково време не е лесна работа.
Шон се замисли за момент, после тръсна глава.
— Тези типове не бяха от ФБР. Федералните ченгета биха ни натикали служебните си карти право в носовете, без да бързат да ги прибират.
— В какво сме се забъркали, господи? — прошепна Мишел.
Той не отговори. Просто нямаше какво да каже.
29
— Беше изключително способен служител. С ум като бръснач. Всъщност не — по-остър от бръснач. Никога не бях срещал подобно нещо. Сякаш беше свръхчовек.