— Ясно — кимна Шон. — А вие чухте ли се с Едгар?
— Ние с него бяхме приятели — сведе поглед Джуди. — Той… Той беше добър човек, но доста срамежлив.
— Не разбрах дали сте се чули с него — настоя Шон.
— Една вечер ми се обади. Ей така, без предупреждение. Попитах го какво става, защо вече не идва на работа. Той отвърна, че има нова служба, но не може да ми каже нищо повече.
— Обясни ли ви защо?
— Каза само, че става въпрос за нещо, хммм… чувствително… Точно тази дума употреби.
— А после обади ли ви се отново?
— Не. От начина, по който говореше, останах с чувството, че обаждането му е…
— Риск, който е поел? — помогна й Мишел.
— Да, точно така — вдигна поглед Джуди. — Риск от негова страна.
— Сигурно е държал на вас, след като го е направил — подхвърли Мишел.
— Аз също държа на него, и то много — разцъфна в усмивка младата жена.
Шон я огледа от глава до пети, изчака малко и подхвърли:
— Значи не вярвате, че е избил онези хора?
— Абсолютно. Познавам Едгар… Е, може би колкото всички останали. Но той не е убиец. Не би могъл да бъде просто защото психиката му не е такава. Беше изключително нежен и внимателен. На мравката път правеше.
Шон й подаде визитката си.
— Обадете ми се, ако си спомните още нещо.
Тя стисна картичката, но остана на място.
— Вие… Вие видяхте ли Едгар? — попита със запъване тя. — Имам предвид на онова… място?
— Да.
— Как е?
— Не е добре.
— Ще му предадете ли поздрави от Джуди? — Тя замълча за момент, после, вече с по-твърд глас добави: — Кажете му, че вярвам в неговата невинност.
— Ще му предам.
Качиха се в колата и потеглиха.
— Слава богу, че поне един човек проявява загриженост към Едгар — прошепна Мишел.
— Двама — поправи я Шон. — Забравяш доведената му сестра.
— Прав си.
— Значи един ден той просто не се появил на работа. Шефът му в данъчното си държи езика зад зъбите. Никой не знае нищо. После той поел риска да се обади по телефона на приятелката си, на която признал, че новата му работа е „чувствителна“.
— От друга страна, се оказва, че Мърдок е в спецчастите за борба с тероризма — намръщено добави Мишел. — Следователно става въпрос за националната сигурност или за някакъв шпионаж. А ти добре знаеш, че ненавиждам шпионажа…
— Искаш да кажеш, че зад тая работа се крие двойна или дори тройна постановка?
— Най-вероятно да.
— Значи смяташ, че този човек има нещо общо с шпионажа?
— Нищо чудно, особено при неговите способности.
— Не виждам какво друго може да им предложи, освен физическите си габарити — сви рамене Шон. — Но силно се съмнявам, че ЦРУ или другите шпионски централи поддържат баскетболни отбори. Значи отива да работи за шпионите, а после всичките тези неприятности се стоварват отгоре му. Новият му работодател трябва да има дойна крава.
— Нещата съвпадат. Само така могат да се обяснят всичките тези типове с черни костюми, сателитното проследяване и намесата на ФБР.
— Все пак бих искал да надникна в заключенията на патолога — въздъхна Шон.
— Да се надяваме, че в моргата ще бъдат по-любезни от онзи клоун в данъчното — направи гримаса Мишел. — От днес нататък трябва да съм готова за всякакви данъчни проверки.
30
Два часа по-късно Шон се сдоби със заключението на патолога и резултатите от криминологичните изследвания.
— Дано от всичко това да изскочи нещо — отбеляза Мишел.
— Не вярвам да е кой знае какво — поклати глава Шон. — Ако тук някъде е имало димящ пистолет, полицията отдавна да го е надушила. Според мен делото е наникъде не само защото Едгар Рой е заключен във федералната лудница.
— Със сигурност са повлияли и други фактори — кимна Мишел. — Нещастникът е бил обект на височайше внимание твърде дълго време.
— Което говори за силите, които са действали задкулисно.
— Да, плашещи сили.
— Дай да си вземем нещо за ядене и да видим какво има в това заключение.
Купиха си сандвичи и кафе. Шон разгърна папката и зачете, коментирайки детайлите с партньорката си.
— Никакви изненади. Труповете са били в различна фаза на разложение. Според патолога най-разложеният от тях е бил мъртъв почти от година. А най-пресният — от около два месеца.