— Това означава, че е убил шест души за по-малко от година.
— Имало е случаи и на по-активни серийни убийци. Освен това времето на заравяне горе-долу съвпада. Би могло да бъде и по-дълго. Ако телата са останали незаровени, по тях би трябвало да има ларви. Но дори да са били заровени, по тях пак могат да бъдат открити полезни неща, например червеи.
— Каква приятна тема по време на хранене — намръщи се Мишел и остави сандвича с риба тон в чинията си.
Шон прибра папката в куфарчето и огледа малкото заведение.
— Вдясно от теб някакъв тип с пуловер и джинсово яке прави отчаяни усилия да прилича на студент. Той е…
— Знам. Засякох го още преди десетина минути. Под якето си крие пистолет, а в ухото му има миниатюрна слушалка.
— ФБР?
— Вероятно. Какво ще правим?
— Ще действаме според наръчника. Преди всичко не трябва да усети, че сме го разкрили.
Мишел отново посегна към сандвича си.
— Веднага ми се върна апетитът — каза тя.
— Но едно друго нещо може да го прогони…
Сандвичът спря на сантиметър от устата й.
— Има нещо в заключението на патолога, което ме озадачава — подхвърли Шон.
— Изгарям от нетърпение да го чуя.
— Каква беше почвата в хамбара на Рой?
— Червеникава глина, разбира се. Това е Вирджиния. Защо питаш?
— В доклада е отбелязано, че по всички тела са открити следи от пръст, която е различна от тази в хамбара.
Сандвичът на Мишел отново се върна в чинията.
— Но това е възможно само ако…
— Извинете — обади се един глас до тях.
Двамата едновременно вдигнаха глави. Човекът с джинсовото яке стоеше на крачка от масата им.
— Какво има? — попита Шон, ядосан от факта, че не беше забелязал приближаването му.
— Бихте ли ме последвали навън?
— А защо да го правим? — попита Мишел, докато дясната й ръка се плъзгаше към пистолета на колана, а лявата се свиваше в юмрук.
— Да го направим цивилизовано — предупредително рече непознатият.
— Аз пък казвам изобщо да не го правим! — сопна се Мишел.
Мъжът бръкна под якето си и това беше първата му грешка.
Мишел рязко се завъртя и левият й крак се заби в слабините му. Той отлетя назад и блъсна съседната маса в стената.
Втората му грешка беше, че не се отказа. Преди да направи дори крачка, сабленият удар с левия крак го улучи в брадичката, вдигна го във въздуха и го стовари по гръб върху пожълтелия линолеум. Шон скочи на крака и смаяно се наведе над него.
Онемели от изненада, малцината останали клиенти — предимно възрастни хора, наблюдаваха развоя на събитията, без да помръднат от местата си.
— Малко недоразумение, нищо повече — успокоително им подхвърли Мишел. — Ей сега ще дойдат да го изнесат. А вие се хранете спокойно и не забравяйте да си поръчате десерт. — Тя посочи мъжа на пода. — Той плаща! — Замълча за миг, после се обърна към Шон и тихо подхвърли: — Давай да изчезваме от тук, преди да се е появил ударният отряд. Няма да можем да си допием кафето.
Той кимна, хвърли няколко банкноти на масата и каза:
— Здравата сме загазили, ако тоя е федерално ченге.
— Не се легитимира, освен това посегна към оръжието си. — Върхът на обувката й отметна якето и на колана му проблесна пистолет.
— Въпреки това — поклати глава Шон.
— Ще прекосим този мост, когато стигнем до него. В личен план започва да ми писва от начина, по който ни подмятат кавалерите на значката и палката. Освен това търпението не е сред моите добродетели.
— Как тогава си издържала психотеста при назначението си в Сикрет Сървис?
— Лесно. Няколко диетични коли, плюс кило шоколад.
Напуснаха заведението през задната врата, заобиколиха отпред и веднага засякоха някаква кола без отличителни знаци с човек зад волана. Мишел се промъкна от дясната страна на ленд крузъра, следвана от Шон. Седна зад волана, запали двигателя и направи ловка маневра за излизане от паркинга. Мъжът в безличния седан изобщо не успя да реагира.
— Не знае какво да прави — обяви Шон, заковал поглед в огледалото за обратно виждане. — Колебае се дали да тръгне след нас, или да отиде да провери какво се е случило с приятелчето му.
Мишел излезе на пътя и натисна педала до дупка. Другата кола не ги последва.