— След две минути ще ни обявят за издирване за нападение над федерален агент — мрачно прогнозира Шон.
— Ако е федерален агент — възрази тя.
— Е, стига де. Пишеше го на челото му.
— Трябва да зарежем тая кола и да наемем друга.
— Ще ни засекат в рамките на пет минути. Чрез кредитните карти и шофьорските книжки, които няма начин да не вкараме в системата.
— Тогава се обади на Мърдок и му кажи какво се е случило.
— А бе ти да не си откачила… — започна Шон, после изведнъж се плесна по челото. — Всъщност идеята ти е великолепна!
— Благодаря. Кажи му, че сме били нападнати от някакъв въоръжен тип, но без да навлизаш в подробности. Искаш да го предупредиш, че нещо става. Ако попита защо сме нападнали федерален агент, ще държим на версията, че изобщо не се е представил като такъв.
Шон вече набираше номера. Започна да говори в момента, в който насреща вдигнаха и спря чак след две минути, без да дава шанс на агента дори да отвори уста. После монологът приключи, а лицето му потъмня. Явно Мърдок беше бесен.
— Да, ще ти дам описание — кимна той. — Имам и номера на колата.
Направи го, отговори на още един-два въпроса и прекъсна връзката.
— Мърдок не е в течение, освен ако не е най-добрият лъжец на света — констатира той.
— Значи онзи тип не е от ФБР?
— Вероятно е от друга трибуквена агенция.
— Каза ли нещо за евентуална заповед за издирване?
— ЦРУ не прибягва до тези неща. По простата причина, че се регистрират в цялата система и ще им се наложи да обясняват неща, които не искат да обясняват.
Телефонът му изписука и той погледна дисплея. На лицето му се появи широка усмивка.
— Искаш ли и малко добри новини?
— Ще ме накараш да се ококоря.
— Есемес от моя добър приятел, районния прокурор. Куршумът, който е убил Хилари Кънингам, не е изстрелян от твоето оръжие.
— Значи все пак не съм аз! — възкликна Мишел с огромно облекчение.
— Не си. Което означава, че е бил някой друг. Или там, или някъде другаде, след което е пренесъл тялото пред къщата на Тед, за да те накисне.
— Като Едгар Рой?
— Може би.
— Но няма как да не са знаели, че полицията ще извърши балистична експертиза.
— Не съм казал, че са искали да бъдеш обвинена официално. Целта им е била да те елиминират временно, а може би и да те объркат.
— Признавам, че успяха — унило въздъхна Мишел. — Какви са резултатите от балистиката? Може би още един куршум четирийсет и пети калибър — като онзи, който почти ме уби?
— Не. Деветмилиметров парабел с кух връх.
— Търсиш ли мир, готви се за война — промърмори Мишел. Срещна заинтригувания поглед на партньора си и поясни: — Думата парабелум произлиза от латинска сентенция, която гласи: „Ако искаш мир, бъди готов за война“. Тя се превръща в мото на германския производител на оръжия, който изработва патроните парабел по дизайн на Георг Лугер. Наричат ги още деветмилиметрови лугери, за да се различават от патроните на Браунинг.
— По отношение на оръжията нямаш равна на себе си — кимна с уважение Шон.
— Деветмилиметровият лугер е най-използваният патрон по света, главно за военни цели. Въведен в официална употреба във всички полицейски подразделения на територията на Съединените щати. Кой е производителят на този, какъв заряд има?
Шон отново сведе очи към дисплея.
— „Дабъл Тап“. Заряд „Голд Дот“ Джей Ейч Пи, едрина на барута сто и петнайсет.
— Ясно — кимна Мишел. — Възпираща сила над деветдесет процента, дълбочина на проникване около трийсет сантиметра. Не е от класата на четирийсет и четвърти калибър или на триста петдесет и седем магнум, но притежава предостатъчно мощ. С лекота причинява хидростатични шокови рани.
— В смисъл?
— В смисъл, че попадение в гърдите може да причини кръвоизлив в мозъка.
— В такъв случай това със сигурност не е куршумът, убил Бърджин.
— Не е — кимна Мишел. — При изстрел от упор тази муниция ще пробие черепа. Няма как да остане вътре.
— Става интересно. Убиецът на Бърджин не е онзи, който е ликвидирал Хилари Кънингам.
— Така е. А сега какво ще правим?
— Предлагам да се връщаме в Мейн.
— Със самолет?
— Не — поклати глава Шон. — Спри някъде и си поръчай голяма чаша кафе, защото те чака дълго шофиране.