— А дали ще мога да си прибера оръжието от тукашните ченгета, преди да тръгнем?
— Само с моята благословия.
Мишел кимна и настъпи газта.
31
Дванайсет часа по-късно пристигнаха в Бостън и прекараха нощта в местен хотел. Не изминаха наведнъж целия път до Макиас, щата Мейн, по простата причина, че след седем часа шофиране дори огромното количество кофеин във вените на Мишел започна да чезне и тя беше принудена да дремне на задната седалка. А и очите на Шон започнаха да се затварят прекалено често след пет часа зад волана. След няколко часа непробуден сън и ранен старт на следващата сутрин тежкият автомобил изгълта останалата част от разстоянието и спря на паркинга пред „Мартас Ин“.
Меган Райли ги посрещна на входната врата.
— Трябва да ви съобщя, че агент Мърдок е абсолютен мръсник! — навъсено отсече тя.
— И така може да се каже — кимна Шон.
— Момичето е право — веднага добави Мишел.
— Какво искаха да научат федералните? — попита той.
— Всичко. Ама удариха на камък. Аз съм официалният защитник на Рой и просто отхвърлих всякакви опити да ме будалкат.
— Браво на теб — похвали я Мишел.
— Обадих се на Мърдок и го запознах с някои параграфи на закона — добави Шон.
— Знам. Никак не беше щастлив, но беше принуден да ме освободи. Гадно копеле!
— А пък ние открихме клиента — каза Мишел.
— Кой е той?
— Кели Пол, доведена сестра на Рой — рече Шон. — Много интересна личност. Тепърва предстои да я опознаем, но имам чувството, че ще трябва да се съобразяваме с нея. — Хвана лакътя на Меган и я побутна към близката пейка, полускрита под клоните на дървото край входа на мотела. — Сядай.
— Защо? — колебливо попита тя. В очите й проблесна страх.
— Имаме лоши новини. Още едно убийство.
Стиснали дървената седалка, пръстите на Меган побеляха от напрежение.
— Кой? — прошепна тя.
— Хилари Кънингам.
Меган успя да запази самообладание само няколко секунди, след което скри лице в дланите си и горчиво заплака.
Шон хвърли безпомощен поглед към Мишел.
— В това никак не ме бива — поклати глава тя.
Той въздъхна, седна до младата жена и неловко я потупа по гърба.
— Много съжалявам, Меган.
В крайна сметка тя се надигна, избърса сълзите с ръкава си и попита:
— Как е станало?
— Застреляли са я, а после са пренесли тялото й в дома на Бърджин.
Очите му се преместиха на Мишел, която добави:
— Аз бях там.
— Но защо са я убили? — погледна я безпомощно Меган. — Тя беше една кротка и безобидна възрастна жена!
— Защото е работила за Бърджин, а той беше защитник на Рой — отвърна Шон. — За някои хора това е било повече от достатъчно.
— Искаш да кажеш, че аз съм следващата!? — трепна Меган.
— Спокойно, няма да позволим да ти се случи нищо лошо — каза Мишел и седна от другата страна на младата адвокатка.
— Май беше по-добре да си остана при федералните — едва чуто прошепна тя.
— Това ли искаш? — изгледа я Шон.
— Не, разбира се — отвърна Меган с далеч по-укрепнал глас. — Искам да разкрия мръсниците, които са извършили всичко това!
— Ние също.
— Добре, а сега какво?
— Отиваме при клиента ти.
— Но нали казахте, че той отказва да говори?
— Въпреки това ти трябва да го видиш. Аз ще уредя формалностите.
Шон и Мишел взеха по един душ, преоблякоха се и отидоха да хапнат. После се обадиха на Карла Дюкс, получиха разрешение за свиждане и поеха към „Кътърс Рок“. Посрещнаха ги с още по-големи формалности от предишния път. В един момент някакъв пазач прояви прекален ентусиазъм при претърсването на Мишел и тя не издържа.
— Хей, ченге — изсъска тя. — Ако още веднъж ме опипаш по задника, ще се наложи да ходиш с протези!
Мъжът се дръпна като опарен, вдигна поглед към тавана и им направи знак да преминават.
Най-после ги вкараха в малката стая за свиждане, а скоро след това доведоха и Рой. Нямаше промяна нито във външния вид, нито в поведението му. Меган неволно ахна и се облегна назад в стола. Остана неподвижна и след като вратата се затвори след надзирателите.
— Няма ли да опиташ да му зададеш някакви въпроси? — не се сдържа Шон.