Меган се изчерви, отвори куфарчето си и леко почука по стъклената преграда. Рой не реагира и руменината й се усили. Тя бавно прибра картичката, която искаше да му покаже.
— Мистър Рой, аз съм вашият юридически защитник по това дело. Обвинен сте в убийство на повече от един човек. Разбирате ли това?
Нищо.
Тя погледна Шон, който окуражително й кимна. Меган остана неподвижна, но в очите й проблесна учудване.
— Нуждаем се от вашето сътрудничество, за да подготвим защитата — добави Меган.
Рой продължаваше да зяпа в тавана.
— Беше убит още един човек, свързан с делото срещу вас, мистър Рой — обади се Шон. — Хилари Кънингам, която работеше за Тед Бърджин. Застреляна е в гръб, а после пренесена в дома му.
Отново никаква реакция.
Шон скочи на крака, заобиколи стъклената преграда и застана на крачка от затворника. Мишел побърза да се присъедини към него.
— Мислиш ли, че е разумно? — прошепна тя.
— Не знам, но май няма какво да губим.
— Освен някоя част от тялото си, ако този човек действително е психопат.
— Нали затова съм те взел? Да ме пазиш.
След тези думи направи малка стъпка напред и се приведе над Рой. Толкова близо, че усети дъха му. Слава богу, че все още диша, помисли си той. За разлика от Хилари и Бърджин, да не говорим за онези шестимата в хамбара.
— Запознахме се с клиента — прошепна в ухото му той. Много тихо, за да бъде сигурен, че само той го чува. — Това е сестрата, Кели Пол.
Изправи се и закова очи в лицето му. Нищо. След малко пак се наведе. Бузата му почти докосна ухото на Рой.
— Джуди Стивънс ти праща поздрави. Тя е убедена, че си невинен. Обещах да ти предам думите й.
Очите му отново се впиха в лицето на затворника. Тишината се проточи.
Меган понечи да каже нещо, но Шон я спря.
— Мисля, че за днес е достатъчно — обяви той.
— Но той не каза нито дума! — възкликна младата адвокатка.
Шон погледна Мишел, която веднага разбра, че той не е съгласен с това мнение.
Напуснаха стаята за разпит и поеха по коридора. Насреща им се появи фигурата на Брандън Мърдок и Шон забави крачка.
— Бюрото май е открило офис в „Кътърс Рок“ — язвително подхвърли Мишел.
— Аз пък мисля, че напразно си губите времето да разговаряте с една стена — не й остана длъжен Мърдок и погледна към Меган. — Май трябва хубаво да си помислите с какви хора се сближавате. Това може да ви донесе сериозни неприятности.
— Аз съм адвокат на Едгар Рой, а с кого общувам, не е ваша работа! — отсече Меган.
— Засега сте негов адвокат.
— Това пък какво означава? — попита Шон.
— Нищо конкретно. Но нещата се променят.
— Хайде изплюй камъчето, Мърдок — подкани го той. — Тук си сред приятели. Какво му е толкова специалното на Рой? Защо толкова много си се загрижил за него?
— Заради шест трупа.
— Джефри Дамър беше обвинен за доста повече трупове, но тогава Бюрото не летеше с хеликоптери из цялата страна и не вдигаше пушилка.
— Всяко дело е едно отделно царство.
— Охо, май си станал и поет — иронично подхвърли Мишел.
— Желая ви ползотворен ден — каза Мърдок и се отдалечи.
Върнаха се в мотела. Меган се оттегли в стаята си, а Шон и Мишел седнаха на малката предна веранда.
— Забеляза ли нещо, когато споменах на Рой името на Кели Пол? — попита той.
— Не знаех, че си го споменал. Не чувах абсолютно нищо.
— Направих го нарочно, срещу евентуално подслушване. Но в замяна на това получих реакция. Съвсем незначителна, но достатъчна. Леко потрепване на главата и почти неуловимо разширение на зениците.
— Смяташ, че те е разбрал, така ли?
— Абсолютно. Но това не беше всичко. Същото се случи и когато му казах за Джуди Стивънс.
— Значи се преструва! Но защо? Може би, за да отърве процеса? Но до изправянето му пред съда има още много време, а той не може вечно да се прави на зомбиран!
— Не съм сигурен, че го прави, за да избегне процеса.
— А за какво друго?
— Ако си отговорим на този въпрос, вероятно ще си отговорим и на всички останали.
32
Едгар Рой седеше в обичайната си поза — изтегнат на железния, завинтен в пода стол. Дългите му крака бяха изпънати максимално напред, а очите му фиксираха една точка на тавана, намираща се на двайсет сантиметра от далечната стена и на дванайсет от страничната. Представяше си я като някакъв кръстопът и това му беше достатъчно, за да се чувства удобно.