Обърна се с намерението да хукне към къщата и да се обади в полицията. В същия миг до ушите му достигна вой на сирени. Много сирени.
Когато излезе от обора, полицейските коли вече спираха пред къщата. От тях изскочиха униформени мъже с оръжие в ръце. Зърнаха Едгар и насочиха пистолетите си към него.
Рой инстинктивно направи крачка назад и се върна в хамбара. Това беше грешка, разбира се. Но в момента не беше в състояние да разсъждава.
Полицаите го приближиха.
— Не съм го направил! — изкрещя той и инстинктивно погледна към полузасипаната яма.
Униформените проследиха погледа му и предпазливо тръгнаха натам. Лицата им се изопнаха в мига, в който видяха полуразложеното лице. Очите им машинално се преместиха към изцапаните дрехи на Рой, калта по дланите му, а после към захвърлената лопата.
— Арестуван си! — излая един от тях и направи крачка напред.
Друг натисна бутона на радиостанцията си.
— Сигналът се потвърди! — рече в микрофона той. — Пипнахме го на място!
Перфектният ум на Рой изключи в мига, в който чу тези думи.
След като го арестуваха и му предявиха обвинението, не му остана нищо друго, освен да се затвори в съзнанието си. Винаги правеше така, когато го обземаше страх. Светът просто преставаше да съществува. А в онзи момент изпитваше много силен страх.
Направиха всичко възможно да го накарат да говори. Цяла армия психолози и психиатри се опитаха да оценят състоянието му, за да разберат дали блъфира или не. И едва тогава си дадоха сметка, че никога в своята практика не се бяха сблъсквали с подобен ум. Нищо не можеше да му въздейства — нито въпросите, нито всевъзможните уловки. Той ги чуваше и виждаше, но между тях сякаш имаше някаква невидима преграда. В крайна сметка армията психолози вдигнаха ръце и Рой се озова в „Кътърс Рок“.
Тук беше наясно с абсолютно всичко, което го заобикаляше — точните параметри на килията, навиците на всеки от надзирателите поотделно, времето за закуска, обяд и вечеря. Знаеше точната географска ширина и дължина на „Кътърс Рок“, знаеше, че Карла Дюкс е доверено лице на Питър Бънтинг. Научи всичко това от подслушани реплики и куп незначителни детайли, които остават извън вниманието на обикновените умове. След толкова продължителна битка със Стената способностите му бяха станали още по-уникални, а сетивата — изострени като бръснач.
Разбира се, знаеше и нещо друго: Питър Бънтинг щеше да направи всичко възможно, за да го върне при себе си. За да продължи безкрайното катерене по Стената и да помогне за сигурността на родината.
Едгар Рой нямаше нищо против да крепи сигурността на родината, но нещата бяха сложни. Той знаеше, че в Америка действат шестнайсет разузнавателни агенции с над един милион служители, една трета от които бяха независими подизпълнители. Близо две хиляди фирми работеха в областта на разузнаването. Официалният им бюджет беше около сто милиарда долара, но реалните разходи бяха засекретени и далеч по-големи. Едгар Рой беше попаднал в центъра на една наистина безкрайна вселена. На практика той беше човекът, който придаваше смисъл на огромната маса данни. Без него те бяха просто страховита лавина, напълно неразбираема за обикновения ум. Бяха като вълните на океана — могъщи и неуморни, но с дълбочина и скрит смисъл единствено за малцината посветени. Това звучеше поетично, но неговата работа беше съвсем конкретна и имаше огромно практическо значение.
Работа, която притискаше плещите му с огромна тежест. Той не искаше да я анализира в дълбочина, защото знаеше, че ако го направи, автоматично ще се парализира. Неговите прогнози, заключения и анализи лежаха в основата на една глобална политика, от която зависеха животът и смъртта на хиляди хора. Политика, която определяше коя независима държава трябва да бъде нападната, къде да се хвърлят бомби, с кого да се сключват договори за сътрудничество, кои да бъдат съюзниците. Светът се тресеше по волята на Едгар Рой.
Разбира се, за обикновения гражданин всичко това би прозвучало преувеличено. Никой не можеше да допусне, че действията на американското разузнаване се определят от един-единствен човек. Но точно това беше малката мръсна тайна на разузнаването — лавината от данни и сведения бе толкова огромна, че никой не можеше да я обхване и осмисли. Тези данни и сведения се преплитаха по невъобразим начин. Точният им анализ и вземането на правилно решение изглеждаха немислими. Един гигантски пъзел, решението на който не можеше да дойде от частични познания. Всеки опит в тази посока бе обречен на провал.