В началото Рой беше запленен от Стената. За него тя беше жив организъм, чийто непознат език той беше амбициран да овладее. Но след няколко месеца ентусиазмът му започна да спада. Това се случи, след като започна да вниква в същността на безкрайно сложните дори за него комбинации от данни и да ги обединява в съответната, подходяща за момента стратегия. А когато видя резултатите от своята дейност, истината го връхлетя като прякото попадение на мощна бомба върху бетонен бункер.
Не, аз не съм създаден да играя ролята на Господ.
33
На следващата сутрин Шон, Мишел и Меган напуснаха „Мартас Ин“ и отидоха да закусят в едно ресторантче на осемстотин метра надолу по пътя. След като хапнаха бъркани яйца с препечени филийки, поливайки ги с големи количества кафе, Шон се облегна назад и подхвърли:
— Според мен Карла Дюкс е временно внедрена на това място.
— Защо мислиш така? — попита Меган.
— Кабинетът й е абсолютно празен. Никакви лични вещи. Очевидно няма намерение да остане дълго. Нещо като Марк Твен и Халеевата комета. Появила се е с Едгар Рой и ще изчезне заедно с него.
— По всичко личи, че много хора са обвързани с Едгар Рой — обади се Меган.
— Въпросът е защо — кимна Шон. — Ти спомена, че Бърджин ти е говорил за него.
— Да, така е. Но това беше по второстепенен въпрос. Трябваше да извърша конкретно проучване. Но вие сте разговаряли със сестрата на Рой. Каква е нейната история?
— Има желание да помогне на брат си и е упълномощила Бърджин да поеме защитата му. Той й е бил кръстник.
Меган довърши кафето си.
— И така, разполагаме с клиент, който отказва да говори, ФБР ни държи на тъмно, а мистър Бърджин и Хилари са мъртви — мрачно обобщи тя.
— Единственият ни шанс е да открием с какво се е занимавал Рой — рече Шон.
— Какво имаш предвид?
— Федералните власти обръщат прекалено голямо внимание на някакъв данъчен чиновник, който изведнъж се оказва сериен убиец — поясни Мишел. — Срещнахме се с началника му в данъчното, който категорично отказа да ни даде сведения за него. А това е един доста многозначителен факт.
— Имал е приятелка сред колежките си — добави Шон. Тя каза, че Рой е напуснал службата три месеца преди да го арестуват. Веднъж й се обадил и казал, че работи върху нещо много „чувствително“, но не уточнил за какво става въпрос.
— Значи подозирате, че се е занимавал с нещо друго, вероятно незаконно?
— Не. По-скоро с нещо, което е свързано с разузнаването.
— Очаквах да стигнете до това заключение — обади се един глас до тях.
Шон трепна и се обърна. Как е възможно тази жена да се движи толкова безшумно, озадачено се запита той.
Кели Пол свали големите слънчеви очила и попита:
— Мога ли да седна при вас?
Беше облечена с черни джинси, вълнена жилетка и дебело кадифено яке. И бе обута със солидни ботуши с кожена подплата. Приличаше на човек, който възнамерява да изкара цялата зима по крайбрежието на Мейн.
Шон се отмести и й направи място до себе си.
— Това е Меган Райли — каза той. — А това е Кели Пол, нашата клиентка.
Жените си стиснаха ръцете.
— Чух, че федералните са ви попритиснали — подхвърли Кели. — Надявам се, че не сте пострадали.
Шон изпревари отговора на Меган:
— Какво търсите тук?
— Абсолютно логичен въпрос — спокойно кимна Пол.
— Мога ли да получа отговор? — настоя Шон, макар да му беше ясно, че жената няма подобни намерения.
— Реших, че не е зле лично да поогледам това място.
— Но това ще ви лиши от анонимността, на която разчитахте досега — обади се Мишел.
Пол привлече вниманието на сервитьорката и си поръча чаша чай. Остана мълчалива, докато донесоха поръчката й, после отпи една глътка, остави чашата на масата и попи устните си със салфетката.
— Страхувам се, че моята анонимност умря в момента, в който вие двамата ме посетихте — отвърна тя.
— Гарантирам ви, че никой не ни проследи до там — увери я Мишел.
— Никой, който сте могли да забележите — поправи я Пол и отпи още една глътка чай.
— Какво по-точно искате да ни кажете? — внимателно я погледна Шон.
— Не тук — каза Пол, след като бегло огледа помещението. — Нека поговорим някъде другаде.