Платиха сметката и се качиха в джипа на Мишел. Пол огледа вътрешността на купето.
— Проверихте ли колата си за евентуални подслушвателни устройства? — попита тя.
— Не — поклати глава Мишел.
Пол извади от чантата си някакво апаратче, раздвижи го във всички посоки и погледна електронния дисплей.
— Добре, можем да тръгваме — кимна тя и се настани на една от седалките. После вдигна глава и видя, че другите я гледат, без да помръднат.
— Направете си труда за някакви обяснения — намръщено рече Шон.
— Нима не е ясно? — сви рамене тя.
— Какво да е ясно?
— Онова, срещу което сме се изправили тук.
— По-точно? — подхвърли Мишел.
— Всичко.
— Хайде да започнем отначало — предложи Шон. — Мисля, че всички се нуждаем от това.
— Брат ми не е просто един чиновник от данъчното, в чийто хамбар са открити шест трупа.
— И ние стигнахме до същото заключение — кимна Мишел.
— А какъв всъщност е брат ви? — попита Шон.
— Не съм сигурна, че сте готови за отговора.
— Напротив, готови сме — възрази Шон. — Толкова готови, че няма да ви пуснем да излезете от този автомобил, преди да ни обясните всичко.
С едно-единствено мълниеносно движение Пол измъкна нож и го опря в сънната артерия на Меган. Никой не успя дори да помръдне.
— Това би било много погрешен ход от ваша страна, мистър Кинг.
— Приберете ножа — бързо отвърна Шон. — Няма смисъл да стигаме до крайности.
Пол се подчини и потупа Меган по ръката.
— Извинявай, миличка, но трябваше да го направя.
Младата жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне закуската си.
— Дишай дълбоко и ще ти мине — посъветва я Пол.
— Защо го направихте? — мрачно я изгледа Шон.
— Трябва да установим основните правила. Не съм длъжна да засвидетелствам лоялност към никой от вас. Поне не напълно…
— А към кого бихте я засвидетелствали? — подхвърли Мишел.
— Преди всичко към бедния ми брат, който гние в „Кътърс Рок“.
— Преди всичко? — изгледа я Шон. — Значи има и друго нещо. Или друг човек.
— В моята работа винаги има и още нещо, мистър Кинг.
— А каква е вашата работа? Нещо, свързано с разузнаването?
Пол замълча и извърна глава към страничното стъкло.
— Добре — въздъхна Шон. — Край на опитите ми да работя с вас. Слезте от колата. Ще продължим сами. Нека оставим нещата да следват естествения си ход, дори и ако открием нещо, което вреди на брат ви…
— Всъщност в много отношения брат ми олицетворява онова, което се нарича американско разузнаване — внезапно подхвърли Пол.
— Невъзможно — поклати глава Шон. — Мащабите на тази дейност са огромни.
— Интуицията ви е трогателна. Но истината е, че системата на американското разузнаване се пропука. Както когато в кухнята има прекалено много готвачи, които на практика не могат да сготвят нищо. Единственият лек срещу този недостатък се оказа Е-програмата.
— Е-програмата? — вдигна вежди Мишел. — Може би това „Е“ означава Едос?
— Не — усмихна се Пол. — Буквата обозначава Еклесиаст.
— Като в Библията? — подхвърли Шон.
— Да, като в една от книгите на еврейската Библия.
— Каква е връзката? — попита Мишел.
— Една от основните тези във философията на Еклесиаст гласи, че индивидът може да стигне до истината с помощта на наблюдението и размисъла, а не чрез сляпо следване на традициите. Всеки от нас придобива мъдрост, чрез която оформя възгледите си за света. По онова време това е изключително радикална концепция, но днес тя е много подходяща за програмата, обозначена с буквата „Е“.
— Значи брат ви е този човек, така ли? — попита Шон. — Анализаторът.
— В Съединените щати те са шестима, всички класифицирани като „свръх потребители“. Федералните закони им дават свободата да знаят всичко. Не притежават никаква специална дарба, но умеят да изстискват информация. Например вкарват в една стая някой адмирал в оставка, връчват му лист и молив и го засипват с класифицирана информация в неговата област. Държат го там осем часа без прекъсване, докато припадне или се подмокри. Това им е разрешено от закона, в който е записано, че свръх потребителите трябва да бъдат информирани за всичко.
— А защо е толкова важно това?