— Трябва да предприемем нещо, нали?
— Шестте трупа ни водят към два извода. Или някой е знаел, че той е главният анализатор на правителството и го е накиснал, или действително е убил онези хора, а правителството се опитва да го скрие от обществеността.
— Но ти не вярваш, че го е направил, нали?
— Не, въпреки че не разполагам с твърди доказателства за противното.
— От това следва, че хората, които са го накиснали, са врагове на тази страна. Те знаят с какво се занимава и се опитват да го спрат. Но защо просто не са го убили? Живеел е сам в онази ферма, не би представлявало проблем за тях.
— Вероятно е имал охрана. Едва ли са го оставили на произвола на съдбата. Но целта им може би е друга — нещо повече от елиминирането на най-добрия анализатор на Америка.
— Каква например?
— Не знам — унило призна Шон.
— Според теб кой стреля по колата ни?
— Или противникът, или нашите.
— И аз мисля така.
— Наоколо се въртят доста опасни хора.
— Точно така — кимна Мишел и хвана ръката му. — Ела.
— Къде отиваме?
— Ще видиш.
Деветдесет минути по-късно Шон излезе от оръжейния магазин „Форт Мейн Гъне“ с нов 9-милиметров зиг-зауер.
— Вече не помня откога не съм стрелял с пистолет — каза той.
— Затова ще се отбием ей там — отвърна Мишел и посочи залепената до магазина сграда, над вратата на която имаше табела с надпис „Стрелбище“.
Час по-късно Шон проучваше резултатите си.
— Не е лошо — рече Мишел. — Общият ти резултат е близо деветдесет процента, а смъртоносните попадения са точно там, където трябва да бъдат.
— А твоите резултати?
— Малко по-добри. Но съвсем малко.
— Лъжеш.
Завариха Меган във фоайето на мотела, седнала до отрупаната с хартия маса.
— Какво правиш? — попита Шон.
— Работя по някои материали, свързани с делото.
— Какви по-точно?
— Мис Пол ни предложи много интересна информация. Искам да разбера всичко, което държавата знае за миналото на Едгар Рой, искам да съм наясно с онова, с което се е занимавал.
— Едва ли ще стане — поклати глава Мишел. — Особено ако е работил в областта на разузнаването. Веднага ще го скрият под дебелото покривало, наречено „национална сигурност“.
— Така е. Но ако успеем да го представим в съда, съдебните заседатели със сигурност ще се замислят. Следователно става въпрос за изключително силно доказателство, но за да го вкараме в съда, ще трябва да положим страшно много усилия.
— Не съм сигурна, че изобщо ще се стигне до съд — поклати глава Мишел.
— Въпреки това трябва да сме готови с всички възможни криминологични улики, които биха помогнали на защитата — каза Шон. — Например различната пръст, открита по шестте жертви. Възможно е телата да са били заровени другаде, а впоследствие преместени в хамбара на Рой.
— Това би било решаващо доказателство — обнадеждено кимна Меган.
— Освен ако не докажат, че Рой ги е убил някъде другаде, а после ги е изровил и ги е пренесъл във Вирджиния.
— За да ги зарови в собствения си хамбар, където да ги открият ченгетата? — изгледа го Меган. — Доста глупав ход за умен човек като него.
— Да не забравяме анонимния сигнал до полицията. Кой се е обадил? Откъде е знаел, че телата са заровени в хамбара на Рой? Възможно ли е този човек да е истинският убиец, който се опитва да натопи невинен човек?
— Всичко трябва да се докаже — въздъхна Мишел.
— Не, доказването на вина е работа на обвинението. Ние обаче трябва да предизвикаме основателно съмнение сред съдебните заседатели.
— Мърдок много ще се ядоса.
— Нека — тръсна глава Шон и погледна към Меган. — Ти как мислиш?
— Вече не ме е страх от ФБР — усмихна се младата жена.
Шон и Мишел тръгнаха към неговата стая.
— Изправени сме пред различни пътища, по които можем да поемем, но аз мисля, че трябва да се съсредоточим върху Карла Дюкс — каза той.
— По всяка вероятност тя е агент на ФБР.
— Не мисля.
— Защо?
— Ние с теб имаме доста голям опит с агенти на ФБР. Тази жена съвсем не е вчерашна. Ако действително е агент, със сигурност има дългогодишен опит. Което не личи от поведението й. Агентите ветерани се познават отдалеч. По походката, по излъчването. Освен това, ако Дюкс действително е от ФБР, тя щеше да бъде готова да реагира на опитите ни да насочим медиите към случая „Рой“.