— Предполагам, че не отговаряме на определението „нищо неподозиращи пътници“ — възрази Мишел и докосна кобура си.
Фордът намали скоростта си и спря зад колата на банкета. Аварийните й светлини тревожно мигаха. Приличаха на потрепващи от вятъра свещички, захвърлени сред огромната пустош.
— Зад волана има човек — отбеляза Мишел, докато изключваше от скорост. — Май е сам в колата.
— Ако има и други, може би се страхуват от нас. Ще сляза да ги успокоя.
— А аз ще ти пазя гърба. Просто за всеки случай, ако някой се е сгушил на пода.
Шон измъкна дългите си крака навън и предпазливо се насочи към дясната предна врата. Обувките му заскърцаха по чакъла. От устата му излитаха малки облачета, които бързо се разтваряха в ледения въздух. Откъм гората долетя протяжен животински рев. Може би лос, рече си той. Не беше сигурен, защото „Анимал Планет“ не предлагаше мнение по въпроса. А и той нямаше желание да провери как точно реве един лос.
— Имате ли нужда от помощ? — подвикна той.
Никакъв отговор. Мигачите продължаваха ритмичната си дейност.
Шон сведе очи към джиесема в ръката си и установи, че има покритие.
— Повреда ли имате? Искате ли да повикаме пътна помощ?
Нищо.
Той протегна ръка и почука по страничното стъкло.
— Ало? Добре ли сте?
Успя да улови силуета на мъжа зад волана.
— Сър? Добре ли сте?
Човекът не помръдна.
Медицински случай, беше следващата му мисъл. Може би инфаркт. Луната се замъгли от морските изпарения. Вътрешността на купето тънеше в мрак. Зад гърба му се захлопна врата. Обърна се и видя Мишел, която се приближаваше с ръка на кобура. В очите й се четеше въпрос.
— Според мен човекът има здравословни проблеми — поясни той.
Тя кимна и продължи напред. Токчетата й звучно почукваха по асфалта.
Шон заобиколи колата и почука на стъклото на водача. Вътре цареше пълен мрак, нарушаван единствено от мигането на червения бутон на таблото. На този фон беше в състояние да улови само неясен профил. Червено, тъмно. После пак червено и пак тъмно. Сякаш колата за миг се затопляше, а после изстиваше отново. Това правеше наблюдението още по-трудно. Най-вече към останалата част на купето. Той отново почука по стъклото.
— Сър? Добре ли сте?
После опита вратата. Не беше заключена. Тялото на мъжа се люшна наляво и увисна на предпазния колан. Шон го подхвана за рамото и го върна обратно. Мишел ускори крачка.
— Инфаркт? — попита тя.
Шон се взря в лицето на човека.
— Не — решително рече той.
— Откъде знаеш?
Той включи джиесема си и освети огнестрелната рана между очите на непознатия. Цялото купе беше оплискано с кръв и мозък.
— От упор — прошепна Мишел. — Кожата е обгоряла, има следи и от дулото. Мисля, че това не е работа на лос.
Шон мълчеше.
— Извади портфейла и потърси някакъв документ за самоличност — подкани го Мишел.
— Няма нужда.
— Защо?
— Защото го познавам — отвърна Шон.
— Какво?! Кой е той?
— Тед Бърджин. Някогашният ми професор, а в момента адвокат на Едгар Рой.
3
Пръв се появи представител на местната полиция в лицето на помощник-шериф на окръг Вашингтон в очукана, но добре поддържана патрулка с американски двигател V8 и снопче антени, стърчащи от багажника. Той слезе на банкета с ръка върху служебното си оръжие и закова подозрителен поглед в Шон и Мишел. После бавно се приближи. Те обясниха какво бяха заварили, той огледа тялото, промърмори едно „по дяволите“ и включи радиостанцията си, за да извика подкрепление.
Петнайсет минути по-късно зад тях спряха два автомобила на щатската полиция в Мейн. На страничните им врати пишеше „Оперативен екип Джей“. От тях слязоха щатските полицаи — млади, високи и стройни, с безупречни сини униформи, които изглеждаха сребристи на слабата светлина на луната. Първата им работа беше да оградят местопрестъплението с жълти ленти, а втората — да разпитат Мишел и Шон. Единият от униформените набираше отговорите им на лаптоп, който измъкна от колата си.
Когато Шон обясни кои са, защо са тук и им разкри, че убитият Тед Бърджин е бил официалният защитник на Едгар Рой, единият от щатските полицаи се отдалечи на няколко крачки и вдигна портативната радиостанция пред устата си. После зачакаха подкрепленията.
— Знаете ли кой е Едгар Рой, момчета? — попита Шон.