— И той е собственик на онази Е-програма, за която ти спомена?
— Тя е негово откритие. Изключително умна и напредничава.
— Което означава, че брат ти е негова собственост.
— Питър Бънтинг има какво да губи и това го прави уязвим.
— Мислиш ли, че той е устроил капан на брат ти?
— Не. За него Еди е твърде ценен, за да го вкара в килията. Чух, че последният брифинг на Бънтинг във Вашингтон е бил катастрофален. Отчаяно се нуждае от своя Анализатор и прави всичко възможно да си го получи обратно. Но има и нещо друго.
— Какво?
— Няколко много сериозни играчи не харесват Бънтинг и неговата Е-програма.
— Кои са те?
— Може би си чувал за Елън Фостър.
— Министърът на вътрешната сигурност? — пребледня Шон. — Но ти каза, че Е-програмата е брилянтна. Защо тази жена не я харесва?
— Разузнавателните агенции не обичат да споделят, а Е-програмата ги принуждава да го правят. Бънтинг автоматично застава начело на парада, който е бил техен. Някои хора са сериозно засегнати. Фостър повежда битката срещу Бънтинг. На нейна страна са ЦРУ, Агенцията за военно разузнаване, Агенцията за национална сигурност и така нататък.
— Каква е целта им?
— Да върнат часовника и всичко да си върви постарому.
— Значи те са натопили брат ти, така ли? За да дискредитират и унищожат Е-програмата? Но не мислиш ли, че това е малко вероятно? В смисъл, че излагат държавата на огромен риск, тъй като пречат на брат ти да си върши работата.
— Всичко е възможно в името на националната сигурност. Включително и нарушаването на гражданските права и потъпкването на личните свободи. Но тя никога не може да надделее над политическите игри.
— Наистина ли вярваш в това?
Тя отпи глътка вино.
— Преживяла съм го лично, Шон.
Шон се втренчи в нея и дълго мълча.
— Добре, нека те попитам нещо друго — рече най-сетне той. — Имаме ли шанс срещу тези хора?
— При битката в долината Елах Давид все пак побеждава Голиат.
— Но дали прашката ни е достатъчно голяма?
— Скоро ще разберем.
Той въздъхна и почука по масата.
— Много успокояващо. И така, какво ще правим с Бънтинг?
— Вече трябва да е разбрал как си стигнал до него.
— Мислиш ли?
— Той е изключително умен. Не би стигнал дотук, ако не беше. Но бих казала, че в момента е крайно изнервен. От известно време насам го следя. Срещна се с няколко души, един, от които ми се струва доста интересен.
— Защо?
— Когато видиш как един цар на шпионите напуска обичайната си среда в луксозния Манхатън и хлътва в някакъв олющен блок с пицария на първия етаж, няма как да не се усъмниш, че става нещо.
— С кого се е срещнал там?
— С един тип на име Джеймс Харкс. Дори за мен той е изключително опасна личност. И макар че не ме познаваш добре, това означава много.
— Искаш да кажеш, че познаваш този Харкс?
— Само по репутацията му, която наистина е впечатляваща.
— Наемник на Бънтинг?
— По-скоро ангел пазител. Но засега. Обикновено е слуга на няколко господари. Затова реших да ти дам пистолета. Положително ти е хрумнало, че Бънтинг те е усетил зад гърба си и най-вероятно ще вземе мерки срещу теб и Мишел.
— Разбирам — бавно кимна Шон.
— Тук изобщо не говорим за други подобни типове, които сигурно ще използват Фостър и компания.
— Предполагам, че и те ще се окажат с впечатляваща биография — отбеляза Шон.
Пол се наведе напред, отмести шишенцето със зехтин и хвана ръката му.
— Това пък какво беше? — учудено я изгледа той.
— Спокойно, не съм от емоционалните личности. Просто искам да проверя дали кожата ти е лепкава и дали ръката ти трепери.
— И?
— Впечатлена съм, че не откривам никаква психологическа реакция. Знам, че си охранявал президента и си изградил забележителна кариера. Разбира се, преди да допуснеш грешката, която е провалила всичко. Знам доста неща и за Максуел. Тя е една натъпкана с естрогени фурия, която е в състояние да смъкне с един изстрел гащите на най-добрите снайперисти в армията.
— Все още не съм виждал мъж, когото да не може да отстрани — кимна Шон.
Пол пусна ръката му и се облегна назад.