— Интуицията ви е трогателна. Но истината е, че системата на американското разузнаване се пропука. Както когато в кухнята има прекалено много готвачи, които на практика не могат да сготвят нищо. Единственият лек срещу този недостатък се оказа Е-програмата.
— Е-програмата? — вдигна вежди Мишел. — Може би това „Е“ означава Едос?
— Не — усмихна се Пол. — Буквата обозначава Еклесиаст.
— Като в Библията? — подхвърли Шон.
— Да, като в една от книгите на еврейската Библия.
— Каква е връзката? — попита Мишел.
— Една от основните тези във философията на Еклесиаст гласи, че индивидът може да стигне до истината с помощта на наблюдението и размисъла, а не чрез сляпо следване на традициите. Всеки от нас придобива мъдрост, чрез която оформя възгледите си за света. По онова време това е изключително радикална концепция, но днес тя е много подходяща за програмата, обозначена с буквата „Е“.
— Значи брат ви е този човек, така ли? — попита Шон. — Анализаторът.
— В Съединените щати те са шестима, всички класифицирани като „свръх потребители“. Федералните закони им дават свободата да знаят всичко. Не притежават никаква специална дарба, но умеят да изстискват информация. Например вкарват в една стая някой адмирал в оставка, връчват му лист и молив и го засипват с класифицирана информация в неговата област. Държат го там осем часа без прекъсване, докато припадне или се подмокри. Това им е разрешено от закона, в който е записано, че свръх потребителите трябва да бъдат информирани за всичко.
— А защо е толкова важно това?
— Нашето общество е преситено от информация. Благодарение на своите смартфони милиони хора получават за седмица повече информация, отколкото техните баби и дядовци са получавали за цял живот. Но на държавно, а най-вече на военно равнище нещата са доста по-сложни. Като се започне от специалисти анализатори, които следят показанията на стотици монитори в свръхсекретни обекти и се стигне до генералите с четири звезди в Пентагона. Става въпрос и за новаците анализатори в Лангли, които наблюдават милиарди сателитни изображения, и за съветника по националната сигурност, който се опитва да осмисли докладите от високата до тавана купчина. Всички те правят неистови опити да работят на границата на възможностите си. Знаете ли защо бойните пилоти от Военновъздушните сили наричат мониторите си с данни „кофа с лиги“? Информацията е толкова много и толкова противоречива, че буквално ги зомбира. Хората могат да бъдат обучени да използват оптимално технологиите, но неврологичният им капацитет няма как да бъде разширен.
— И тук идва на помощ Е-програмата? — попита Мишел.
— Брат ми е последният от малкото абсолютни гении, които могат да изпълняват подобна роля по рождение. Той не само умее да обработва безкраен брой задачи едновременно, но е способен и да запазва вниманието си към детайлите. Неговият неврологичен капацитет е безграничен. Той има поглед върху общата картина на нещата и намира смисъла в нея.
— А кой стои зад тази Е-програма? — попита Шон. — Правителството?
— Донякъде.
— Това ли е всичко, което ще ни кажете?
— Засега.
— А за кого работите вие?
— За никого. Работя с определени хора по мой избор.
— Не е ли съвпадение, че и брат ви има връзка с разузнаването?
— Тук няма никакво съвпадение. Аз насърчавах Еди да се насочи към тази област. Бях сигурна, че това ще бъде предизвикателство за него, а самият той ще се превърне в безценна придобивка за цялата страна.
След тези думи Пол отвори вратата на джипа и понечи да слезе.
— Чакайте — възкликна Шон. — Не можете да си тръгнете просто ей така!
— Ще поддържаме връзка. Засега гледайте просто да останете живи. Но ви предупреждавам, че с течение на времето това ще става все по-трудно.
— Един последен въпрос — настоя Шон.
Пол спря на крачка от джипа.
— Брат ви наистина ли е невинен, както заявихте в предишния ни разговор? Или все пак е убил онези хора?
В първия момент беше сигурен, че жената няма да отговори, но се получи друго.
— Поддържам онова, което ви казах — обърна се да го погледне Пол. — Но в крайна сметка само Еди може да отговори на този въпрос.
— Но ако е убил онези хора, с живота му е свършено. Никога няма да се завърне при своята Е-програма.
— В известен смисъл животът на брат ми отдавна е приключил, мистър Кинг.
34
Питър Бънтинг седна начело на масата и огледа лицата около нея. Те принадлежаха на хора, които нямаха нищо общо с хипотетичния свят на политическите наивници, а напротив — имаха много сериозно отношение към заплахите за националната сигурност. Бънтинг изпитваше към тях едновременно възхищение и страх. Възхищаваше се на начина, по който служеха на родината, а се страхуваше от тях, защото знаеше, че те редовно заповядват ликвидирането на други човешки същества, и то без да губят съня си.
Бънтинг реши да председателства настоящото заседание, което по принцип се водеше рутинно, но на него присъстваха редица отговорни фактори, обезпокоени от неблагоприятния развой на събитията около Едгар Рой. Нямаше как да изпрати някой от подчинените си на среща, на която присъстваха министър от действащата администрация, няколко директори на разузнавателни агенции и генерали с четири звезди. Пред всеки от присъстващите имаше порцеланова чаша с кафе. Те очакваха именно него и плащаха за тази привилегия солидни суми от парите на данъкоплатците.
Край масата седеше и един човек, който не би трябвало да е тук, но Бънтинг беше длъжен да регистрира официалното му оплакване, и то преди да представи личната си оценка на ситуацията.
Мейсън Куонтрел седеше до Елън Фостър. Отпуснал ръце в скута си, той беше насочил цялото си внимание към Бънтинг, който се запъна само веднъж, докато правеше презентацията си. Това се случи, когато Куонтрел се усмихна на един пасаж от изявлението му и прошепна нещо в ухото на Фостър. Тя кимна и също се усмихна.
Последваха въпросите, повечето от тях задълбочени и конкретни. Бънтинг се справи по един наистина перфектен начин — може би защото отдавна се беше научил да разгадава мислите на хората с каменни лица около себе си. В момента те изглеждаха сравнително доволни, а това означаваше, че и той можеше да се поотпусне. Беше участвал в други заседания, протекли значително по-трудно. Куонтрел прочисти гърлото си и присъстващите извърнаха глави към директора на „Мъркюри“. В този момент Бънтинг за пръв път усети, че заседанието се провежда по предварително уточнен сценарий.
— Да, Мейсън? — попита Бънтинг и пръстите му неволно се стегнаха около лазерната показалка. Внезапно го обзе желанието да я насочи между очите на Куонтрел.
— Днес ти ни разказа много неща, Пит.
— Обикновено това е смисълът на подобни заседания — отвърна спокойно Бънтинг.
Куонтрел не обърна внимание на думите му и продължи:
— Но не ни каза как е възможно един-единствен анализатор да се справи с огромната лавина от информация, която ни залива. Вярно е, че досега постигаш някакви успехи, но…
— Не някакви, а огромни успехи — поправи го Бънтинг, после побърза да добави: — Извинявай, моля те да продължиш…
— Някакви успехи — натъртено повтори Куонтрел. — Но реалността е друга. Използването само на един анализатор води до значителен и, бих казал, необратим срив в националната сигурност на тази страна.
— Не съм съгласен.
— Аз обаче съм съгласна.
Очите на всички се изместиха към Елън Фостър.
Бънтинг се втренчи в лицето на жената, която постепенно се беше превърнала в негов основен враг. Но тя беше ръководител на най-голямата федерална агенция за сигурност в Съединените щати и това го принуждаваше да се отнася почтително към нея.
— Госпожо министър?
— Как оценяваш представянето си днес, Питър?
Беше облечена с черна рокля, черен чорапогащник и черни обувки с високи токове. Бижута почти липсваха. Бънтинг за пръв път забеляза, че Елън Фостър всъщност е една много привлекателна жена. Хубава кожа, слаба и стройна фигура, но с извивки точно там, където ги харесват мъжете. Служебната й характеристика беше впечатляваща, а политическите й контакти — повече от отлични. По принцип, а може би и поради особеностите на характера си разведената шефка на МВС избягваше публичността, но от време на време снимката й се появяваше на някое публично социално събитие, най-често в компанията на високопоставени джентълмени.