После екнаха няколко изстрела, различни от първите, които несъмнено бяха произведени с дългобойна пушка.
Добкин.
Мърдок лежеше с цялата си тежест върху нея.
— Мърдок! Агент Мърдок!
Отмести го от себе си и хвана китката му, но пулс нямаше. Лицето му беше замръзнало в изненадана гримаса, очите му бяха изцъклени и безжизнени. Кръв се процеждаше между леко разтворените му устни. На ризата му имаше голяма кървава дупка. Мишел го обърна. Входната рана зееше в средата на гърба. Смъртоносен изстрел. Сведе очи към собствените си дрехи, оплискани с кръв. Неговата кръв.
После погледна ръката си.
Собствената й кръв.
Куршумът беше излетял от гърдите му, за да я улучи в ръката.
Съблече якето и нави ръкава си. Беше само драскотина. Нещо изскърца под краката й. Наведе се и го вдигна. Беше обезформен куршум от пушка голям калибър. Пусна го в джоба на якето си и измъкна пистолета.
Набра 911 на мобилния си телефон и докладва за инцидента.
Стрелбата продължаваше. Беше почти сигурна, че трясъкът идва отдясно и е дело на тежкия „Хеклер и Кох“ на Добкин. После всичко утихна.
Набра още един номер. След четири позвънявания започна да мисли, че нещо не е наред. Може би той също беше мъртъв. Най-накрая гласът му прозвуча в мембраната.
— Добре ли си? — напрегнато попита Добкин.
— Аз да. Но Мърдок е мъртъв.
— Видях попадението.
— А успя ли да видиш стрелеца?
— Не. Стрелях на сляпо, по траекторията. Осем патрона един след друг. После повиках подкрепление.
— Аз също.
— Но наоколо не виждам никого.
— Пак е избягал в гората. Това започва да ми писва.
— Сигурна ли си, че Мърдок е мъртъв?
— Да — отвърна тя и погледна проснатото в краката й тяло. — Нямаше никакъв шанс. Стрелецът знаеше какво прави.
— А ти как си?
— Една лепенка и ще бъда като нова. На твое място бих внимавала много. Не се показвай преди идването на подкрепленията. Тук наистина бяхме на открито, но и изстрелът си го биваше. Тоя тип като нищо може да те улучи и от голямо разстояние. Затова не напускай прикритието си.
— Добре. Той каза ли ти нещо?
— За съжаление нищо ново. — Мишел се поколеба за миг, търсейки подходящите думи. — Според мен искаше да постъпи правилно.
Изключи телефона и приклекна до мъртвия агент. Противно на логиката, колкото по-отдалече е изстрелян един дългобоен патрон, толкова по-тежки стават уврежданията от попадението му. Тя извади куршума от джоба си и го разгледа, а после измести поглед към раната на гърба на Мърдок. Двайсет и пет сантиметра. Зае се с обратните изчисления, за да определи приблизителното разстояние.
Повече от петстотин метра.
Не й пукаше особено за Мърдок, но той беше федерален агент. Също като нея, макар и преди време. Връзката си оставаше. Смъртта на един федерален агент винаги се отразява на останалите. И увеличава решимостта им. Никой не може безнаказано да убива агент на ФБР. Последиците за такъв човек винаги са тежки, много тежки!
Мишел откъсна част от ръкава на блузата си и го пристегна около раната. Кръвотечението почти спря. Наистина беше драскотина, особено предвид това, което се беше случило на Мърдок.
Отвори вратата на колата, измъкна бутилка вода и изми лицето си от кръвта.
Неговата кръв.
Отпи една глътка, направи си гаргара и я изплю, опитвайки да не мисли за онова, което неволно беше погълнала.
После отново погледна към трупа на Мърдок. Знаеше, че не бива да пипа нищо, но въпреки това се наведе и измъкна портфейла му.
Три деца. Три малки момченца и една жена, която изглеждаше уморена като всяка съпруга на федерален агент, който почти никога не е у дома.
Върна портфейла на мястото му и се облегна на колата си. Стисна клепачи в опит да се овладее, но въпреки това по лицето й се затъркаляха сълзи.
49
— Какво друго можем да направим тук? — попита Шон.
— Не е ясно — отвърна Кели Пол.
— Бънтинг няма интерес от отстраняването на брат ти.
— Така е. Но нещата около Бърджин и Дюкс стоят другояче. Убийството на Бърджин забави процеса, а по всичко личи, че това на Дюкс е изнервило погрешните хора.
— Добре, мотивите са ясни. Но, вземайки предвид факта, че брат ти е негоден да се изправи пред съда, убийството на адвоката му не е било абсолютно наложително.
— Биха го извършили дори да е било наложително само наполовина. Може би са се страхували, че Бърджин ще открие нещо.
— Той беше мой приятел — промълви Шон.
— И мой. Ужасно съжалявам, че го забърках във всичко това.
Телефонът на Шон иззвъня.
— Мишел! Какво, какво? По-спокойно, моля те. Мърдок? — Той мълча в продължение на около минута, после тръсна глава. — Добре, тръгвам веднага. Ще дойда по най-бързия начин.
Изключи апарата и погледна Пол.
— Мърдок е мъртъв, нали? — прошепна тя.
— Откъде знаеш?
— Спомних си за оживения разговор на Бънтинг преди малко.
— Мислиш, че е заповядал убийството на Мърдок — ей така, пред очите на жена си и децата си?
— Не казвам това. Но Бънтинг е винаги в час, Шон. Значи тръгваш обратно за Мейн?
— Налага се. Мишел ми каза и още нещо.
— Какво?
— Наблюдавала е „Кътърс Рок“.
— И?
— Кълне се, че и още някой е правил същото.
Ноздрите на Пол леко потрепнаха. Сякаш търсеха миризмата, която да последват.
— Ще дойда с теб — отсече тя. — Дай ми няколко минути да си приготвя багажа.
Четири минути по-късно беше готова за път.
Отидоха с такси до най-близката агенция за коли под наем, откъдето излязоха с един обикновен шевролет седан. Напуснаха Манхатън и поеха на север. В този час на нощта трафикът беше слаб дори и за град, който никога не спи. Пристигнаха в Бостън на разсъмване. Регистрираха се в някакъв мотел в предградията, защото им беше трудно да държат очите си отворени. Станаха в осем, след четири часа дълбок сън. Когато влязоха в Макиас, минаваше пет следобед.
Мишел ги чакаше пред мотела, предупредена по телефона.
— Ама и теб ли те гръмнаха? — зяпна Шон, забелязал превръзката на ръката й.
— Не съвсем.
— Как се отърва?
— Бях засегната от куршума, който уби Мърдок. Драскотина, нищо повече.
Шон я прегърна, а тя усети, че ръцете му треперят.
— Добре съм — прошепна. — Нищо ми няма.
Но въпреки това се притисна с цялото си тяло в него.
— Край! Няма да се разделяме повече! Направим ли го, веднага се случва нещо лошо!
Мишел погледна към Кели Пол, която стоеше встрани и чакаше.
— Не очаквах да се видим — подхвърли тя.
— И аз не очаквах да се озова тук.
Влязоха вътре. Мисис Бърк се засуети около Мишел, без да обръща много внимание на новодошлите. Освободи ги от присъствието си едва след като провери превръзката на младата жена и й донесе пълна чаша с кафе. Меган седеше на верандата с чаша чай в скута си.
— Продължават да умират хора — промълви отнесено тя.
Останалите мълчаливо я гледаха.
— Няма пак да ми извадите нож, нали? — подхвърли младата жена, обръщайки се към Пол.
— Няма, стига да не ме предизвикате.
Меган потръпна и замълча.
— Разкажи ни всичко, което си спомняш от снощи, Мишел — каза Шон.
Тя заговори. Пол и Шон я прекъсваха с кратки въпроси.
— Значи Мърдок е разбрал за Е-програмата, така ли? — подхвърли Шон.
— Според мен, да, въпреки че изстрелът го прекъсна. Спомена и за някои хора във Вашингтон, които не мислят доброто на Едгар Рой.