— Ще отнеме известно време — каза Кендъл. — Трябва да анализирам кода ти, за да намеря начин да го вкарам в обвивката.
— Анализът вече е направен и се намира в компютъра на работната ти станция.
— Предпочитам да го направя лично.
Кътър повдигна подозрително вежда.
— Защо да повтаряш нещо, което вече е направено?
— Това е необходима част от моята процедура. Вероятно ще се наложи да променя кода, за да добавя ключова секвенция, която отваря обвивката.
Поне това беше вярно.
Може би разпознал логиката, Кътър въздъхна и кимна.
— В такъв случай се захващай за работа.
Преди да успее да се обърне, Кендъл го спря.
— Съгласих се да ти сътруднича. Защо не ми кажеш как да спрем заразата в Калифорния?
„Преди да е станало твърде късно.“
Кътър като че ли се замисли над искането му. Накрая погледът му се спря върху Кендъл.
— Ще ти дам част от решението, ако ми разкажеш как този „ключ“ отключва обвивката. Трябва да кажа, че това ме интересува достатъчно, за да проявя известна добра воля.
Кендъл облиза пресъхналите си устни — знаеше, че се налага да е много внимателен. Трябваше да даде на Кътър достатъчно информация, за да му повярва — този човек не беше глупак, — но без да разкрива напълно картите си.
Прочисти гърло.
— Знаеш ли за медийния шум около Изследователски институт Скрипс през май 2014-а? След като обявиха, че са създали жива размножаваща се бактерия, съдържаща нови букви в генетичната азбука?
Кътър присви замислено очи.
— Искаш да кажеш, че са добавили изкуствена нуклеинова база в ДНК на бактерията.
Кендъл кимна. Това бе епохално постижение. Животът в цялото си разнообразие, от слузта до човешкото същество, се основаваше на една и съща генетична азбука, състояща се само от четири букви — A, T, G и C. Именно от разместването на тези букви се появяваха всички видове на Земята. А сега за първи път учените от Скрипс бяха създали жива бактерия с две допълнителни букви в генетичния ѝ код. Бяха ги кръстили X и Y.
— И какво? — попита Кътър.
— Аз направих нещо подобно — призна Кендъл. — Успях да отрежа части от стара вирусна ДНК и да ги заместя с чужди парчета от КНК. Именно тази точна секвенция КНК гени — и никоя друга — играе ролята на ключ за обвивката.
— И вдъхва живот на творението ти. — Кътър се усмихна. — Затова все се провалях. Нямал съм ключа.
„И дано никога да не го получиш.“
— Сам трябваше да се сетя — каза Кътър. — Създал си вирусната капсида с нейната необичайна конфигурация, като си произвеждал белтъци от КНК гени. И естествено, за да вкараш генетичен материал в обвивката, той трябва да включва конкретна секвенция КНК маркери, за да бъде приет.
— Ключ, отговарящ на ключалката — каза Кендъл. — Това беше моето постижение.
„Или поне част от него.“
— Гениално, Кендъл. Впечатлен съм.
— Е, щом си удовлетворен, няма ли да ми кажеш повече за онзи цяр?
Това бе единствената надежда на Кендъл. Ако можеше да измисли сам решението, едва ли щеше да даде на кучия син рецептата за зареждането на вирусната капсида.
— Става — съгласи се Кътър. — Първо, сигурно си спомняш как споменах, че решението за унищожаването на творението ти, за неговото неутрализиране, през цялото време е пред очите ти и очите на Харингтън. Подобно на ключа, всичко се свежда до КНК.
— И как?
— Уви, така и не сте се запитали защо екзотичната екосистема е останала капсулирана в Антарктида от хилядолетия, особено щом навън има цял свят, който е почти беззащитен срещу нейната агресивна и уникална природа.
— И какъв е отговорът?
— Дай ми ключа и ще ти дам отговора… и метода да го използвате в Калифорния.
Кендъл не настоя — знаеше, че няма да успее да изкопчи повече.
— Ще те оставя да работиш — каза Кътър. — Скоро очаквам гост, с когото искам да разговарям. — Тръгна към шлюза, но се обърна. — Очаквам обаче резултати, когато се върна. Повярвай ми, наистина не е в твой интерес да ме разочароваш.
Кендъл го гледаше как излиза. В основната лаборатория застрашително стоеше едрият Матео.
Понеже нямаше избор, Кендъл започна да изучава уникалния генетичен код на Кътър — онова, което той искаше да вкара в идеалната му генетична система за доставяне.
Но какво представляваше този код? Каква бе целта му?
„Открия ли това, може да намеря начин да го спра.“
Ако не друго, работата върху кода щеше да отложи момента, когато щеше да се наложи да каже на Кътър истината — че ключът, който така силно иска, е недостижим. Кендъл не можеше да го възпроизведе тук. За да го създаде, първо му трябваха лимфоцитите на един-единствен вид от онази биосфера. Неговата КНК беше така уникална, че не можеше да се синтезира в нито една лаборатория. За създаването на ключа бе необходим жив организъм.