В огледалото видя как две греди се счупиха под тежестта им и полетяха към кипналата вода. Но масивните гуми преодоляха без проблем малките празнини. Засега скоростта и инерцията бяха на тяхна страна.
Но не и късметът.
Нещо се понесе ниско над реката към тях.
Грей успя да го зърне за миг. Светлината разкри втория малък транспортьор в далечината — явно той не беше последвал големия си събрат, а вместо това им бе устроил засада.
Върху кабината на машината стоеше мъж, изложен на опасностите на този свят, с димяща цев на РПГ на рамо.
Реактивният снаряд улучи моста пред тях. Стари греди и стомана се разлетяха във всички посоки.
Неспособен да спре навреме, снегомобилът стигна до зейналата пропаст — и полетя надолу към реката.
IV.
Децивилизация
25.
20 април, 12:45
Рорайма, Бразилия
„Кой би си помислил, че такова дребно нещо може да създаде такива бели?“
Застанал в сенките в края на имението си, Кътър Елвс гледаше как младата жена слиза колебливо от хеликоптера на върха на платото. Вдигна ръка да се защити от яркото слънце и придърпа козирката на бейзболната си шапка. Беше облечена в широка блуза и елече, а косата ѝ бе вързана на опашка.
„Не е непривлекателна.“
Но изобщо не можеше да се сравнява с красавицата, която слезе след нея и я хвана за лакътя. Кътър се усмихна при вида на близначката на жена си. Рахеи беше абсолютно копие на Ашуу, но имаше каменно сърце, за разлика от нежната душа на сестра си. Дори сега не показа никаква емоция, когато го видя — само го погледна с обсидиановите си очи и помъкна пленницата си към него.
По-рано Кътър бе получил по имейла сканирания паспорт на новодошлата, открит при претърсване на личните ѝ вещи след залавянето ѝ. Бърза проверка разкри редица интересни детайли за новата му гостенка — Джена Бек, калифорнийски парков рейнджър в района на езерото Моно, където Кендъл Хес бе установил изследователската си станция.
Това не можеше да е съвпадение.
Матео бе докладвал за упорит рейнджър, вероятно станал свидетел на отвличането на доктора. Освен това беше разказал за престрелката на хълма със същия рейнджър.
Възможно ли бе да е именно тя?
„Интересно.“
Обхванат от любопитство, Кътър излезе от сянката на пещерата, която скриваше дома му. Слънцето печеше свирепо, но още не можеше да разпръсне мъглата, забулваща отвесните скали на планинския му дом.
Забеляза как по лицето на жената преминават няколко емоции, когато го видя. Една от тях лесно можеше да се разчете по лекото разширяване на очите ѝ.
Разпознаване.
Дали ненавременното ѝ посещение в базата беше сложило началото на събитията, довели до пристигането на американския екип в Боа Виста в търсене на мъртвец? Този въпрос пораждаше други, но скоро щеше да има време за тях.
Той пристъпи напред и протегна ръка.
Тя игнорира жеста му.
— Вие сте Кътър Елвс.
Той кимна. Не виждаше причина да хитрува на този етап.
— А вие сте Джена Бек. Парковият рейнджър, който ни причини толкова мъки.
Изпита известно удоволствие от изненаданата ѝ физиономия. Въпреки това жената се окопити бързо.
— Къде е доктор Хес? — попита тя и се огледа. Погледът ѝ се задържа върху къщата зад него.
— Жив и здрав е. Работи за мен.
На лицето ѝ се изписа съмнение.
Кътър също имаше въпроси.
— Как ме открихте, госпожице Бек? Положих големи усилия да остана сред покойниците.
Жената прецени внимателно отговора си. Дръзко вирнатата ѝ брадичка показваше, че е избрала истината.
— Благодарение на Ейми Серпри — каза тя. — Къртицата, която сте въдворили в лабораторията на доктор Хес.
Кътър вече го подозираше, тъй като по-ранните му опити да се свърже с младата последователка на Тъмен Едем се бяха оказали неуспешни. Отначало си бе помислил, че е умряла при заразяването, но явно бяха успели да я заловят.
— И къде е Ейми сега? — Кътър се запита какво ли е казала на властите. Не че се тревожеше особено. Ейми никога не бе идвала тук и нямаше никаква представа за истинските му планове.
— Мъртва е — каза Бек. — От същия организъм, който пусна в Калифорния.
Кътър се съсредоточи, за да прецени как приема загубата, но не откри кой знае каква емоционална реакция.
— Ейми знаеше рисковете. Тя беше предан войник на Тъмен Едем, готова да защитава каузата на всяка цена.
— Накрая не изглеждаше готова да умре.
Той сви рамене.
— Понякога се нужни жертви.
„И ще има още много, както скоро ще научи тази млада жена.“
Даде знак на Рахеи да поведе пленницата, обърна се и тръгна към къщата. Зърна дребно личице да наднича иззад ъгъла. Синът му Йори винаги проявяваше любопитство към непознати. Вината беше негова, защото държеше момчето на практика съвсем изолирано.