Ужасена, Джена се обърна към Рахеи.
Жената отново се усмихваше.
26.
30 април, 17:00
Земя Кралица Мод, Антарктида
— Всички ли са добре? — извика Грей. — Обадете се!
Изправи се на крака и провери самия себе си. Имаше рана на главата. През пукнатото предно стъкло се виждаше реката.
Преди секунди снегомобилът бе полетял от взривения мост във водата.
„Тогава защо не сме потънали?“
Ковалски помогна на Харингтън да стане от предната седалка. Професорът имаше цицина на челото и беше замаян, с изцъклени очи.
— Трябва ми помощ тук долу! — извика Джейсън.
Грей реагира на паниката в гласа му и се хвърли към стълбата. Долното помещение бе пълно с вода, нахлула през отвора отзад. Огромен черен шип беше пронизал помещението от пода до тавана. Грей си спомни издигащите се от реката сталагмити. Снегомобилът се беше нанизал на един от тях.
Вероятно именно каменният шип не позволяваше силното течение да ги завлече на дъното.
Джейсън се беше вкопчил с всички сили в някаква тръба при тавана, с другата си ръка притискаше Стела към гърдите си. Главата ѝ се люлееше пиянски, половината ѝ лице бе окървавено. Течението заплашваше всеки момент да ги повлече.
Снегомобилът се разтресе под натиска на течението и се завъртя на няколко градуса върху сталагмита. Още греди се откъртиха от моста и полетяха в реката. Нямаше да се задържат още дълго в това положение.
Грей понечи да се гмурне в черните води — и в същото време Джейсън извика:
— Във водата има нещо!
Грей си сложи очилата за нощно виждане, вдигна акустичната пушка и включи инфрачервения фенер. Лъчът проникваше достатъчно дълбоко във водата и се отразяваше от стоманения под. Грей огледа кабината и видя преплетени пипала, които се протягаха през отвора и опипваха. За разлика от пипалата на октопод, тези имаха остри шипове вместо смукала. Някаква непредпазлива риба ги доближи прекалено и бе разрязана на две при мълниеносната атака. По-малки пипала грабнаха парчетата и ги завлякоха нанякъде.
Грей не искаше да научава що за създание е това.
— Опитай да не мърдаш! — извика той на Джейсън.
За съжаление Стела започна да идва на себе си и се замята изненадано в прегръдката на Джейсън. Няколко черни пипала се заизвиваха към тях.
Грей си помисли дали да не стреля, но се съмняваше, че акустичното оръжие ще има особен ефект върху пипалата, при положение че притежателят им се криеше някъде отвън. Но тази мисъл му даде идея. Повечето създания тук бяха чувствителни към вибрации и звуци. Един акустичен заряд едва ли щеше да обезкуражи скрития хищник, но ако успееше да усили ефекта, би могъл да превърне целия снегомобил в еквивалент на нагорещен котлон.
— Джейсън, дам ли ти сигнал, замъкваш си задника към мен.
Хлапето изглеждаше ужасено, но кимна решително.
Грей насочи пушката към тавана. Надяваше се звукът в затвореното пространство да не изкара Джейсън от строя, но трябваше да рискува. Дръпна спусъка. Акустичният импулс удари стоманения таван и отекна през целия корпус на снегомобила подобно на звъняща камбана.
Джейсън трепна, изпусна се и падна във водата. Грей се хвърли след двамата и видя как пипалата се свиват в спазъм и се дръпват навън от кабината. Течението повлече Джейсън към Грей. За щастие младежът не беше изпуснал Стела.
Грей ги хвана и двамата с Джейсън помъкнаха Стела към стълбата. Ковалски я измъкна горе и Харингтън прегърна с всички сили дъщеря си.
— Добре съм — промърмори тя в гърдите на баща си.
Но в скоро време никой от тях нямаше да е добре.
Грей се качи след Джейсън в предната кабина и посочи люка на тавана.
— Всички горе!
Снегомобилът отново се люшна.
— Още сме заклещени в останките от моста — обясни Грей. — Можем да се опитаме да се качим и да излезем на брега.
Ковалски тръгна пръв — нямаше нужда от стълба, за да отвори люка и да се набере нагоре, макар че още мъкнеше картечницата. След като се качи, помогна на Харингтън и дъщеря му. Джейсън и Грей забързаха след тях.
Грей се изправи и с облекчение видя, че лесно могат да се изкатерят по счупените греди до моста.
— Имаме си компания — мрачно рече Ковалски.
Грей се обърна и видя носещите се към тях светлини. Транспортьорът, който им беше устроил засада, вероятно идваше да се увери, че всички са мъртви.
Грей посочи другия бряг, в посока на Задния изход.
— Джейсън, със Стела и баща ѝ отивате до подстанцията, взривявате онези бомби и запечатвате това място. Аз и Ковалски ще се погрижим за тези.