Лиза ги запозна със собствените си открития, които потвърждаваха, че вероятно си имат работа с някакъв вирус.
— Но той е изключително малък — каза тя. — По-малък от всеки познат ни вирус. Знаем, че доктор Хес е експериментирал с екстремофили от цял свят — организми, живеещи чудесно в киселинни и алкални среди и дори способни да оцеляват при високи температури като онези във вулканичните комини.
И погледна многозначително бактериолога.
— И за да станат нещата още по-лоши, Хес се е занимавал и със синтетична биология. Проектът му „Неогенезис“, целящ манипулирането на ДНК на екстремофили в опит да се помогне на застрашени видове, като ги направи по-издръжливи и устойчиви на промените в средата. Кой знае какво чудовище е създал в преследването на тази цел!
Доктор Едмънд Дент, вирусолог от Службата за контрол на болестите, стана.
— Смятам, че успяхме да зърнем въпросното чудовище. С помощта на наскоро инсталирания електронен микроскоп.
Всички погледи се насочиха към него.
— Отначало си помислихме, че е техническа грешка. Онова, което открихме, изглеждаше прекалено, направо невъобразимо малко, но ако преценката на доктор Къмингс за размерите на заразната частица е вярна, може би не грешим. — Дент я погледна. — Ако желаете да се присъедините…
— Разбира се. Мисля, че трябва да включим също генетик и биоинженер. За всеки случай, ако…
Зарева сирена и всички обърнаха погледи към прозореца. Синя светлина проблясваше в мрака в такт с алармата. Идваше от медицинския изолатор.
Лиза скочи, обзета от паника.
12.
28 април, 15:05
Леден шелф Брънт, Антарктида
— Дръжте се! — извика пилотът.
Малкият „Туин Отър“ подскочи като див жребец, докато се носеше високо над пълното с айсберги море на Уедъл. С приближаването на брега ветровете се засилваха.
— Тия проклети катабатици са като ритник в гъза! — обясни пилотът. — Ако ви се драйфа, има торбички. Гледайте да не ми оплескате пода.
Грей се държеше здраво за ремъците на седалката. Беше закопчан здраво. Отзад сандъците с оборудване и провизии тракаха и скърцаха. По принцип не му прилошаваше, но този полет поставяше на изпитание дори неговата издръжливост.
Джейсън седеше от другата страна на пътеката и главата му клюмаше. Беше задрямал и изобщо не обръщаше внимание на турбуленцията. Явно имаше богат опит с този брулен от бури континент. Изглеждаше по-скоро само уморен от двайсетте часа полети, необходими за достигане до южния край на света.
Поне това беше последната им отсечка.
По-рано днес, малко след изгрев-слънце — което беше пладне в тази част на света, началото на полярната нощ — изминаха разстоянието от Фолкландските острови до Антарктическия полуостров и остров Аделаида, където британците имаха база на име Ротера. Пътуваха с голям яркочервен „Даш 7“ с надпис „Британски антарктически институт“. На Ротера се прехвърлиха на по-малкия „Туин Отър“, също червен, и поеха през морето на Уедъл към Брънт — леден шелф с дебелина сто метра покрай бреговата линия на район на Източна Антарктида, известен като Земя Коутс.
Двете витла на самолета пореха полярния въздушен поток, наричан катабатични ветрове, който се носеше с рев от по-високите планински вериги на вътрешността към морето.
Пилотът Барстоу беше британец и очевидно имаше богат опит в полярния район, защото продължи с коментарите си.
— Знаете ли, че името на тези ветрове идва от гръцката дума „катабайно“, означаваща „спускам се“, „политам надолу“?
— Да се надяваме, че същото няма да стане и с нас — промърмори глас зад Грей.
Джо Ковалски се беше свил отзад. Едрото му тяло едва се побираше в тясното пространство. Изглеждаше като горила с бръсната глава, натикана в отходен канал. Беше навел глава под ниския таван, но въпреки това я удари на няколко пъти в него по време на полета над морето на Уедъл.
Кат беше пратила великана на тази мисия като допълнителна подкрепа и груба сила, но изтъкна и друга причина. „Изкарай го оттук. Откакто скъса с Елизабет Полк, съвсем му потънаха гемиите.“
Грей се чудеше как Кат вижда разликата. Ковалски по принцип не беше от най-лъчезарните, дори в най-добрите си периоди.
Все пак Грей не се оплакваше. Колкото и да не беше за вярване, бившият моряк от флота имаше специфични умения, включващи предимно неща, които правят „бум“. В качеството си на експерт по взривовете на Сигма той се бе доказал като незаменим в миналото. Пък и човек постепенно започваше дори да харесва опакия му характер. Свикнеш ли веднъж с него, всичко беше наред.
„Не че бих го признал някога на глас.“