Зад него Карен надничаше над рамото му.
— Изолират ни — обясни Грей. — Първо унищожиха самолета, за да елиминират единствения начин за измъкване. А когато чух, че се насочват насам, разбрах, че следващата им цел са комуникациите, за да ни откъснат напълно от външния свят.
— Кои са те?
Грей си представи отряда, атакувал щабквартирата на АИОП. Самолетът в небето беше бял, характерен цвят за операции в полярни условия. Вероятно предстоеше атака и по земята.
— Имате ли оръжия? — попита Грей.
Карен се обърна.
— В склада. Последният модул на станцията. Но не са много.
Грей предпочиташе малко пред никакви.
Междувременно около тях се бяха насъбрали и другите, сред които Барстоу и неколцина уплашени изследователи.
— Колко са хората вътре в станцията? — попита Грей, докато ги водеше през трапезарията.
Карен погледна присъстващите.
— По това време на годината са не повече от петима или шестима, без да броим работните екипи, които вече са отвън.
Грей стигна до другия край на модула и отвори вратата на следващия мост.
— Движение! Модул по модул! До последния! — Махна им да тръгват и се затича до Карен. — Станцията има ли интерком или друг начин да се обяви обща тревога?
Тя кимна.
— Разбира се. Сигналът ще се предаде по радиостанцията и на всички навън.
— Добре. Щом стигнем последния модул, заповядай евакуация.
Тя го погледна разтревожено.
— След залез-слънце температурите навън падат драстично.
— Нямаме друг избор.
Отвън беше притихнало. Нямаше нови взривове. Вероятно самолетът се готвеше да кацне. Несъмнено скоро щеше да последва наземна атака. Лишени от средства за връзка, не можеха да поискат помощ, докато нападателите разполагаха с цялата нощ да претърсят станцията или просто да поставят експлозиви и да пратят по дяволите всички модули.
Докато Грей съставяше план, групата нахълта в следващия модул. Тук беше жилищната част на станцията, представляваща серия малки спални, боядисани в ярки цветове. Подбраха още един член на екипа — дребен уплашен младеж с очила. Продължиха напред, като минаха през още два изследователски модула, които вече бяха опразнени и затворени за зимата.
Накрая стигнаха последния вагон на ледения влак, който определено се използваше за склад.
— Къде са оръжията? — попита Грей.
— При задната врата — каза Карен и хвърли връзка ключове на Барстоу. — Покажи им.
Докато той изпълняваше нареждането, Карен отиде при интеркома на стената и бързо въведе код. Грей последва пилота, докато Карен обявяваше обща тревога и предупреждаваше всички да напуснат станцията. Онези отвън получиха инструкции да стоят колкото се може по-далеч.
Барстоу ги поведе към шкаф на задната стена и отключи двойната врата. Грей погледна наредените пистолети и пушки, като се мъчеше да не показва разочарованието си от оскъдното им количество — но пък срещу какви заплахи им бе нужно то? Тук нямаше сухоземни хищници, само пингвини и малко тюлени. Пушките и пистолетите вероятно бяха предназначени за справяне с буйни гости на станцията, а не за отбрана срещу щурмови отряд.
Раздаде шестте „Глок 17“ и метна на рамо един от трите автомата — L86A2. Даде втория на Ковалски и последния на Барстоу. До него Джейсън зареди своя глок с опитни движения.
Грей отиде до прозореца на задната врата. Краткият ден вече бе свършил и нощта бе наметнала тъмната си завивка над тях. Зад вратата имаше малка площадка със стълба, която се спускаше до леда.
— Ковалски и Барстоу, щом слезем, ще се опитаме да попречим на самолета да кацне. Ако не успеем, заемаме отбранителна позиция. — Грей се обърна към Джейсън. — Ти изведи останалите. Отдалечете се колкото се може повече от станцията.
Хлапето кимна. Погледът му бе буден, в очите му се четеше здравословен страх, но беше готов за действие.
Карен се върна с няколко радиостанции.
— Намерих и това.
Грей кимна на съобразителността ѝ, взе една радиостанция и я пъхна в джоба на якето си.
— Раздай останалите.
След като всички бяха готови, Грей ги поведе. Отвори вратата към тъмната мразовита нощ и когато първият леден порив го удари в лицето, внезапно се усъмни в мъдростта на плана си. Смъртта на леда беше толкова сигурна, колкото и вътре в станцията. Трябваше да намерят подслон, при това бързо — някъде другаде.
„Но къде?“
Нова експлозия разтърси станцията. Светлините примигнаха и угаснаха.
— Удариха генераторите — каза Карен зад него.
Грей се намръщи. „Да не би да са подслушали обявяването на тревога? Затова ли атакуваха генераторите? Или са стреляли, за да обезкуражат противника преди кацане?“