Бръмченето на самолета му напомни, че всякакви други колебания само ще влошат шансовете им за оцеляване. Забърза навън на студа, като си слагаше ръкавиците в движение. Спусна се бързо по стълбата и махна на останалите да го последват.
Опря приклада на рамо и започна да следи през оптичния мерник светлините на „Туин Отер“-а. Самолетът зави при другия край на станцията и от корпуса му избълва огън. Отекна нова експлозия. Едно малко островче светлина сред леда угасна.
— Мисля, че беше един от снегомобилите — каза Кат. Гласът ѝ звучеше виновно. — Трябваше да ги предупредя да изгасят фаровете.
Грей видя друг „Сноу-Кат“, паркиран отдясно на станцията до три моторни шейни „Ски-Ду“.
— Можете ли да запалите машините достатъчно бързо? Ако не включвате фаровете, ще можете да се отдалечите повече с тях, отколкото пеша.
Тя кимна.
— Ами ако имат уреди за нощно виждане? — попита Джейсън.
— Ако имат, ще ни видят също толкова лесно и ако се движим пеша. — Грей посочи гъстата мъгла, която се спускаше над леда. — Насочете се натам колкото се може по-бързо. Това е най-добрият ви шанс.
Джейсън погледна колебливо предлаганото убежище.
С надежда да подобри шансовете им, Грей се обърна към Ковалски и Барстоу.
— Ще спечелим колкото се може повече време за останалите. — Посочи другата страна на станцията. — Ако стреляме оттам, можем да държим вниманието на врага върху нас.
Ковалски сви рамене.
— По-добре това, отколкото да чакаме да ни замръзнат задниците.
Барстоу също кимна.
След като планът беше готов, Грей нареди на двете групи да се разделят.
Докато повеждаше групата си, Джейсън погледна през рамо.
— Едното „Ски-Ду“ е триместно. — Погледна групата на Грей. — Ще го оставя с включен двигател. За всеки случай.
В отговор Грей кимна, впечатлен от бързата мисъл на хлапето.
След като въпросът беше решен, Грей поведе Ковалски и Барстоу под склада на станцията. Чу как двигателите заръмжаха от другата страна — първо студено и задавено, после по-гърлено.
Загледа как групата бавно потегля и изчезва в мъглата.
Удовлетворен, Грей излезе от прикритието на станцията с вдигнат автомат. Продължи да следи самолета в небето, който зави към него и като че ли набра височина, сякаш усетил скритите снайперисти долу.
Странните му маневри разтревожиха Грей. Изпълни го подозрение.
„Защо още не са се опитали да кацнат?“
Самолетът продължи да кръжи бавно, подобно на ястреб в небето. Засега нападателите сякаш се опитваха да изолират базата, да държат обитателите ѝ приковани на място.
„Но с каква цел? Какво чакат?“
Отговорът дойде секунда по-късно.
Огромна експлозия, сто пъти по-силна от предишните, разтърси света. В другия край на станцията високо в нощта изригна гейзер от лед и огън. Последва втора детонация, този път много по-близо, а след нея и трета.
Грей и останалите рухнаха на колене. Грей си представи реда експлозиви, погребани дълбоко в леда. Сигурно са били поставени преди много време.
Взривовете продължиха от другата страна на станцията, като вървяха от единия ѝ край към другия.
Грей се намираше зад тази линия, от страната на покрития с мъгла бряг.
„Поне другите се махнаха навреме…“
Пред очите му по леда плъзнаха пукнатини, които свързаха новите кратери и продължиха да се разширяват. Ледът със сигурност се цепеше и надолу, дълбоко в плаващия шелф.
Внезапно Грей разбра плана на врага.
Стомахът му се сви на студена топка.
В потвърждение на най-лошите му страхове се разнесе последен оглушителен трясък, сякаш земната кора под тях се разцепваше.
Ледът под коленете му бавно се раздвижи и се килна от новата пукнатина към тъмното море. Заровените взривове бяха откъснали парче от ледения шелф Брънт, създавайки нов айсберг — с Халей VI върху него.
Цялата станция се разтресе и започна бавно да се плъзга по наклонения лед върху гигантските си ски.
Грей зяпна, изгубил дар слово от изумление. Ковалски също зяпна.
— Май няма да мога да оправя нещата с бившата.
13.
29 април, 08:45
Долината Йосемити, Калифорния
— Ако искаш да се скриеш, това място е подходящо — каза Дрейк.
— Да се надяваме, че е още тук. — Джена излезе от джипа на лекия утринен дъжд, вдигна качулката на якето си и се загледа във великолепието на прочутия хотел „Ауони“, перлата на Национален парк Йосемити.
Отворен през 1927 г., планинският хотел представляваше майсторска комбинация между индианския и модерния за епохата стил и беше прочут с огромните си каменни камини, изсечени на ръка дървени греди и ажурни прозорци. Макар че нощувката бе прекалено скъпа, за да може да си я позволи, Джена понякога сядаше на късна закуска във великолепната трапезария — извисяващо се на три етажа пространство, поддържано от масивни греди от захарен бор.