— Накъде?
— След мен!
Грей задрапа напред по ставащия все по-стръмен склон. Повърхността бе достатъчно неравна за добро сцепление, но на няколко пъти се подхлъзна и падна на коляно или ръка. Мъчеше се да се движи по-бързо, като използваше металния приклад на автомата си като патерица. Разполагаха само със секунди. Навлезе в мъглата от пара и пушек, издигаща се от мястото на взривовете. Видимостта падна на една ръка разстояние.
Молеше се чувството му за ориентация да не го е подвело.
След още няколко стъпки въздъхна с облекчение — но не за дълго.
Отпред се появиха очертанията на оставеното „Ски-Ду“. Ръмженето на двигателя му ставаше все по-силно, докато Грей залиташе към него.
Слава богу, Джейсън бе достатъчно предвидлив да го остави да загрява.
Грей стигна триместната машина и преметна крак върху седалката — но преди да успее да се настани, Барстоу му махна да освободи мястото.
— Кой е експертът тук? Аз ще карам. Ти и приятелчето ти ще се возите.
Грей не възрази — полярният пилот със сигурност имаше по-голям опит от него със снегомобилите. Докато Ковалски се настаняваше отзад, Грей посочи над носа на машината към разширяващата се пукнатина пред тях.
— Ще трябва да…
— Ясно — каза Барстоу и форсира двигателя.
Сняг и парченца лед се разхвърчаха от задните вериги и моторната шейна се понесе напред. Единствената им надежда бе да се опитат да прелетят над зейналата пропаст и да стигнат твърдия лед от другата страна. Шансовете бяха малки, особено с претоварена машина, но оставането тук означаваше сигурна смърт.
Грей се наведе напред.
Ковалски изруга.
В следващия миг Барстоу рязко зави, като едва не изхвърли Грей от седалката. Задницата на шейната поднесе, докато предницата се отклоняваше от пукнатината. Двигателят зарева по-силно и Барстоу насочи машината надолу по склона. Излязоха от мъглата. Сега изглеждаше сякаш гонят бавно плъзгащата се станция.
— Какво пра…? — извика Грей.
— Остави го да кара!
Барстоу се наведе над кормилото, мъчейки се да изцеди още скорост. На Грей не му оставаше друго освен да последва примера му.
Но не бяха сами.
Единственото предупреждение бе проблясването на светлините в тъмното небе. „Туин Отер“-ът на врага профуча покрай тях — и ледът пред тях експлодира.
— Мамка му! — ревна Барстоу. — Дръжте се, момци!
Пилотът рязко зави около димящия кратер и се понесе към единственото прикритие. Направи още един рязък завой сред фонтан от лед и сняг — и се плъзна под станцията, минавайки между две от четирите гигантски хидравлични ски на модула.
Ковалски изстена.
— Само ми кажете, когато приключи!
Барстоу беше изгубил инерция от рязката маневра, но сега се носеше под Халей VI, като ги държеше извън пряката видимост на самолета. Станцията продължаваше да се плъзга по наклонения лед и моторната шейна отново набра скорост.
Грей вече разбираше предишната маневра на Барстоу — защо беше обърнал назад. Нямаше начин машината — докато се движи нагоре — да набере достатъчно скорост, за да прелети над разширяващата се пукнатина, особено когато беше претоварена. А като се движеше надолу, Барстоу можеше да набере инерция, превръщайки шейната в същинска ракета на вериги.
Единственият проблем с този план беше…
… че ледът им свършваше.
Пред тях първият модул на плъзгащата се стоножка стигна ръба и падна — откъсна се от останалата станция и полетя към тъмното море далеч долу.
— Време е да се махаме, момчета!
Барстоу зави, мина между огромните ски и отново излезе на открито. Сега се носеха диагонално нагоре по склона, като се отдалечаваха от станцията, която падаше модул след модул в морето на Уедъл.
Малката секция отчупен лед се беше килнала под стръмен ъгъл от обширната равнина на ледения шелф. Барстоу се носеше нагоре към пукнатината, като се мъчеше да избере място, където пукнатината е най-тясна.
Даде пълна газ.
Но един упорит ястреб нямаше намерение да изгуби плячката си. „Туин Отер“-ът излетя от облака пред тях и се понесе ниско, разгонвайки мъглата с перките си. Самолетът направи вираж и срещу тях зейна отворената врата на кабината — един човек там държеше на рамото си РПГ.
Врагът играеше на сигурно.
Следващият изстрел щеше да е почти от упор.
Грей се извъртя и сръга с лакът Ковалски. Той свали автомата си и го вдигна с една ръка. Дръпна спусъка и за три секунди изстреля всичките трийсет куршума. Стрелецът полетя с писък надолу. Грей изстреля своя пълнител по перката, докато самолетът профучаваше покрай тях.
— Дръжте се! — извика Барстоу.
Ковалски бутна Грей на седалката и се просна отгоре му.