— Можем да вземем две „Ски-Ду“ и да идем да ги приберем — предложи Карен.
Джейсън кимна.
Тя се обърна към него и го погледна със съмнение.
— Наистина ли знаеш къде можем да намерим убежище, Джейсън?
„Надявам се.“
17:22
Грей потръпна в якето си и се наведе още повече над кормилото на моторната шейна. Беше покрил устата и носа си с дебел вълнен шал. Въпреки ръкавиците пръстите му бяха сковани от студа върху дръжките.
Присви очи срещу вятъра, без да откъсва поглед от светлината на фара, който едва пронизваше ледената мъгла. Следваше плътно машината пред него, карана от Карен фон дер Брюге. Тя бе пристигнала преди час, като теглеше второто празно „Ски-Ду“. Сега беше качила ранения Барстоу, а Ковалски се беше сгушил зад Грей.
Грей нямаше друг избор освен да се довери, че Карен знае накъде е тръгнала. Изглежда, караше по следите на групата, водена от Джейсън. Хлапето бе отвело останалите навътре в обвитата в мъгла шир на ледения шелф Брънт, отдалечавайки се от морето на Уедъл — може би достатъчно далеч, за да не бъдат открити от врага.
„Ако изкараме късмет, сигурно са помислили, че всички сме избити.“
Моторната шейна пред тях внезапно намали. Унесен в мисли, Грей едва не я блъсна, но успя навреме да набие спирачки. След още десетина метра в сумрака се появи и причината за внезапното забавяне на скоростта.
Масивен смътен силует изпълваше света пред тях. Приличаше на планина с равен връх, издигаща се от ледената равнина. С приближаването той започна да различава детайли — извисяващи се ски, тялото на синия модул и самотния трактор „Джон Диър“.
Това беше отделеният модул от унищожената станция.
По-рано Джейсън беше видял как тракторът изтегля модула в мъглата, малко преди атаката. Надяваше се, че врагът се е съсредоточил върху Халей VI и не го е забелязал.
„Май хлапето е право.“
Макар и тъмен, модулът изглеждаше непокътнат. Грей видя един „Сноу-Кат“ и няколко моторни шейни, паркирани до него. Карен се насочи към тях и спря. Грей спря шейната си до нейната.
Люкът в задната част на модула се отвори и Джейсън излезе на малката платформа и им махна да се качват. Грей не се нуждаеше от подканване. Топлата пара, излизаща от отвора, беше достатъчно примамлива.
Забързаха към заслона и обещанието за топлина. Температурата беше паднала до трийсет и пет градуса под нулата, а при засилващите се полярни ветрове с напредването на нощта студът ставаше непоносим и ги пронизваше до мозъка на костите.
Грей помагаше на Барстоу да се качи по стълбата. Пилотът бе извадил ръката си от ставата при разбиването на шейната и макар че успяха да я наместят, тя още го болеше и не ставаше за нищо.
След още малко усилия всички бяха вътре.
Грей затръшна люка и спря за момент, за да се наслади на топлината. Лицето му гореше болезнено, докато се стопляше. Определено имаше опасност от измръзване, но поне още усещаше върха на носа си.
Последва останалите в сърцето на модула, който се оказа жилищен, разделен на спални, обща баня и фитнес салон. Всичко бе боядисано в ярки цветове като компенсация на монотонната белота на този замръзнал свят. Когато ноздрите му започнаха да възвръщат чувствителността си, Грей долови уханието на кедър от ламперията — друг психологически трик срещу липсата на растения и зеленина.
Всички се събраха в малкото общо помещение, в което имаше маса и столове. Неколцина от спасените изследователи вече се бяха оттеглили в спалните, несъмнено потресени и изтощени. Други стояха облегнати на стените с кисели и тревожни физиономии.
„Имат пълното право да изглеждат така.“
— Успяхме да настигнем трактора — каза Джейсън. — Май уплашихме водача, когато изникнахме зад него. Но поне не беше трудно да намерим следите му. Щом стигнахме, включихме генератора на модула. — Хлапето махна към светещите лампи. — За съжаление нямаме начин да подадем сигнал.
Ковалски тупна Джейсън по гърба.
— Намерил си го. Това е повече от достатъчно да си заслужиш пура. — И за да докаже, че е човек на думата си, той извади от вътрешния джоб на якето си увита в целофан пура и му я подаде. После се огледа. — Тук може да се пуши, нали?
— При нормални обстоятелства, не — каза Карен. — Но предвид положението ще направя изключение.
— В такъв случай може и да свикна с това място. — Ковалски се отдалечи в търсене на спокойно местенце, където да запали.
Грей се зае с по-належащи и практични въпроси.
— Какво е положението с храната и водата?