Бавно започна да обикаля станцията, като се мъчеше да стои колкото се може повече на завет. Оглеждаше небето за издайническите светлини на приближаващ самолет. Горе цареше пълен мрак — дори звездите не се виждаха през ледената мъгла, спускаща се по шелфа от далечния бряг. Единствената светлина идваше от юг — слабо жълто сияние, бележещо мястото на трактора. Той използваше позицията му като компас, докато правеше обиколките си.
След известно време воят на вятъра сякаш изпълни изцяло главата му. Зрението взе да му прави номера, започна да вижда фантомни светлини в сумрака. Примигна и разтърка очи.
При поредната обиколка си помисли дали да не отскочи до кабината на трактора — не за да се стопли, а за да избяга от монотонността на мрака и постоянния вой на полярния вятър. Излезе изпод модула и тръгна към жълтата светлина — и в този миг вниманието му беше привлечено от едва доловима светлина на запад.
Примигна, за да пропъди светлината, но тя се превърна в две очи, блестящи към него от мрака. През воя в главата си чу по-ниско боботене, последвано малко по-късно от хрущене на лед.
Отне му половин секунда да осъзнае, че това не е зрителна измама, а че нещо огромно се носи през ветровете към самотния модул.
Извади радиостанцията и я вдигна до устата си.
— Забелязвам движение. По леда. Голяма машина, приближаваща от запад.
— Разбрано — каза дежурният вътре, извика на останалите в станцията и се върна при радиото. — И аз го виждам!
Джейсън се скри зад една от ските, без да сваля радиостанцията.
— Кажи на Карл да изключи светлините!
След още две секунди островчето топло сияние изчезна. Сега единствената светлина идваше от онези два лъча, които бързо растяха и ставаха все по-ярки. Джейсън прецени, че нещото, което приближава, е с размерите на танк. Предположението му се стори по-достоверно, когато различи хрущенето на леда под вериги.
Джейсън чу как люкът горе се отваря и затваря. Грей и Ковалски се спуснаха тичешком по стълбите с пистолети в ръце. Едва сега Джейсън се сети да бръкне под якето и да извади собственото си оръжие.
— Насам! — извика им.
Двамата отидоха при него.
Грей посочи другите хидравлични колони.
— Разпръснете се. Не се показвайте. Нека да приближат. Дори да слязат. Ако се окаже, че са неприятели, ще ги изненадаме в тъмното. Барстоу е на покрива с Карен и с двата автомата. Ще ни прикриват отгоре.
Джейсън кимна в знак на съгласие и Грей се насочи към един стълб, а Ковалски към друг. Тичаха приведени.
Боботещият двигател смени тоналността и машината забави ход.
После спря на четирийсетина метра от модула.
Ветровете пръснаха мъглата и се разкри странна гледка. Полярната машина бе с размерите на тежък танк и приличаше на такъв. От двете ѝ страни имаше огромни вериги, по-високи от слон, между които имаше нещо като брониран автобус с въртящ се купол отгоре.
Светнаха светлини и вътре се задвижиха сенки.
Вратата на купола се отвори и някаква тъмна фигура излезе на откритата платформа около него. Сред воя на вятъра се чу вик. Не успяха да различат думите, но прозвуча като питане или предизвикателство.
Появи се друга фигура и даде нещо на първата.
Явно беше високоговорител, защото гласът внезапно зазвуча по-силно.
— ЗДРАВЕЙТЕ! ЗАСЯКОХМЕ РАДИОСЪОБЩЕНИЯТА ВИ! ЗНАЕМ, ЧЕ СТЕ В БЕДА!
Гласът беше несъмнено женски, с британски акцент. Жената явно беше подслушала обаждането на Грей до Карен.
— ПОСЛЕДВАХМЕ ДИРЯТА ВИ И ДОЙДОХМЕ ДА ПОМОГНЕМ!
— Кои сте вие? — извика Грей от прикритието си. Не се нуждаеше от високоговорител, за да го чуят.
— ХОРА НА ПРОФЕСОР АЛЕКС ХАРИНГТЪН. БЯХМЕ ТРЪГНАЛИ ДА ВЗЕМЕМ ГРУПА АМЕРИКАНЦИ, КОГАТО ЧУХМЕ ЗА АТАКАТА.
Джейсън сподави изумлението си и обмисли чутото. Пейнтър им беше казал, че хората на професора ще долетят до Халей. Но дали след като бяха научили за атаката срещу станцията, не се бяха върнали, за да тръгнат по леда?
— ТРЯБВА ДА ПОБЪРЗАМЕ! АКО АМЕРИКАНЦИТЕ СА ТУК, ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА ДОЙДАТ С НАС.
— И кои по-точно сте вие? — упорстваше Грей, който се нуждаеше от повече доказателства. — Как се казвате?
— АЗ СЪМ СТЕЛА… СТЕЛА ХАРИНГТЪН.
Джейсън рязко пое дъх. Познаваше името от файловете на мисията. В следващия миг жената потвърди.
— ПРОФЕСОРЪТ Е МОЙ БАЩА — И Е В СЕРИОЗНА БЕДА!
15.
29 април, 19:55
Планините Сиера Невада, Калифорния
„Ако ме убодат с още една проклета игла…“
Джена крачеше напред-назад в своята част от наскоро разширения изолатор. Беше поставена под карантина тук преди дванайсет часа.
Екипът на СКБ беше добавил нови части към първоначалната лечебница в хангара. През един прозорец Джена можеше да види Джош, който лежеше в безсъзнание в леглото си. Беше получил още два пристъпа през изминалия следобед, като ту идваше на себе си, ту отново потъваше в делириум.