На Лиза ѝ прилоша и това явно ѝ пролича. Едмънд я докосна по ръката.
— Въпреки това бързите ви действия на терен са помогнали да спечелите ценно време за брат си.
Тя разбираше, че Едмънд се опитва да смекчи чувството ѝ за вина, но разбра и истината.
„Трябваше да му отрежем целия крак“.
Вместо това се беше опитала да остави брат си с функциониращо коляно, за да бъде по-подвижен с протеза. Джош беше много активен и тя искаше да му даде най-добрите шансове да се завърне към пълноценен живот.
„Ако се бях придържала към философията на Линдал отпреди малко…“
Насред почернелите хълмове бе позволила чувствата да замъглят професионалната ѝ преценка. И сега това можеше да струва живота на Джош.
Може би за да я разсее, Едмънд посочи екрана.
— Трябва да знаете, че Хенри научи и повече за устройството на нашето изкуствено чудовище.
Лиза се помъчи да пребори отчаянието си — то нямаше да помогне на Джош.
— Работех с молекулярния биолог върху генетичния анализ на онова, което се намира вътре в синтетичната капсида на вириона — обясни Хенри.
Лиза си представи сферичната белтъчна обвивка, поддържана от яките графенови влакна отдолу. Беше се чудила какво е скрито в здравата опаковка.
— Накиснахме и центрофугирахме проби от вируса, за да освободим нуклеиновите киселини, съставящи генетичния му…
Линдал пристъпи напред и махна нетърпеливо с ръка.
— Не е нужно да знаем как е направен кренвиршът, доктор Дженкинс. Не сме студенти първокурсници. Просто ни кажете какво сте научили.
Едмънд го изгледа намръщено.
— Хенри се опитва да обясни трудността при придобиването на подобно знание. Това е важно за онова, което е открил.
— Каква трудност? — попита Лиза.
Хенри я погледна. Още повече приличаше на момче с очилата си с дебели рамки и рошавата си глава.
— Първоначалните ни опити да извлечем ДНК се провалиха. Всъщност с помощта на дифениламин индикатор не успяхме да засечем никаква ДНК. Опитахме и други техники, но със същия резултат.
— Ами РНК? — попита Лиза.
Тя знаеше, че вирусите попадат в две категории — такива с дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като генетична база и такива с рибонуклеинова киселина, или РНК.
— Не открихме и никаква РНК — каза Хенри.
— Това е невъзможно — раздразнено рече Линдал. — Тогава какво сте открили?
Хенри погледна Едмънд, който отговори вместо плахия генетик.
— Хенри и молекулярният биолог са открили форма на КНК.
Лиза се намръщи неразбиращо.
— След като извлекли нуклеиновите киселини от обвивката на вириона, те не открили дезоксирибоза или рибоза — обясни Едмънд. — Вместо това попаднали на нещо чуждо, съставящо генетичната основа.
— Буквата К е от ксено — каза Хенри. — Иначе казано, чуждо.
— Но това не означава извънземно — побърза да добави Едмънд. — Смятаме, че този генетичен материал е изкуствено създаден. Учените си играят да създадат екзотични видове КНК вече повече от десетилетие и показват в лабораториите си, че тези молекули могат да се делят и развиват също като нашата ДНК.
— Но какво е различното при този вирион? — попита Лиза. — Какво е заместило дезоксирибозата или рибозата в генетичните молекули?
Хенри прехапа устна и отговори:
— Още работим по въпроса, но засега установихме следи от арсеник и ненормално високи количества железен фосфат.
„Арсеник и желязо…“
Лиза сбърчи чело. Спомни си, че доктор Хес бил посетил езерото Моно заради откриването на обичащи арсеника бактерии в калта му. Имаше ли някаква връзка между бактериите и творението му?
— Но какво се е опитвал да създаде Хес с всичко това? — попита Линдал. — Каква е била целта на този проект?
Едмънд сви рамене.
— Можем само да предполагаме. Има обаче една важна подробност около известните КНК, създадени в различни лаборатории. Всички те се оказват по-устойчиви на деградация.
„Иначе казано, по-здрави.“
— Също като външната обвивка — каза Линдал. — Нищо чудно, че не можем да унищожим проклетото нещо.
— Поне засега — възрази Хенри. — Но ако разберем по-добре какъв е съставът на екзотичната молекула, ако установим какво се крие зад това К в КНК, бихме могли да създадем не само средство за унищожаване на вируса, но и за лечение на заразените с него.
Лиза си представи Джош в другия край на хангара и си позволи известна надежда — но съвсем малка.
— Има една друга подробност около КНК, която също може да е важна — добави Едмънд. — Тя е свързана с произхода на живота. Изследванията върху способността на КНК да се възпроизвежда и развива показват, че някога на планетата може да е съществувала друга генетична система, която е по-стара от ДНК и РНК и предхожда съвременния свят.