— Кътър Елвс. Изглеждаш добре за мъртвец.
Всъщност Кътър изглеждаше по-добре от последния път, когато бяха разговаряли. Това бе преди цяла вечност, на една конференция по синтетична биология в Ница. Тогава Кътър бе със зачервено лице, изпълнен с младежка ярост от лошия прием на доклада му от страна на колегите на Кендъл.
„Но какво друго би могъл да очаква?“
Сега изглеждаше в добра форма, отпуснат, със спокойна целенасоченост в томаненосините очи под черната коса. Беше облечен в безупречен ленен панталон и бяла риза, с бежово елече за сафари отгоре.
— А ти, скъпи приятелю, изглеждаш уморен… и мокър. — Кътър му предложи чадъра си.
Разгневеният Кендъл не обърна внимание на жеста.
Кътър не се обиди и отново се скри под чадъра. Обърна се. Несъмнено очакваше Кендъл да го последва, както и стана.
„Къде другаде мога да ида?“
— Предполагам, че си имал тежко пътуване — каза Кътър. — Късно е и Матео ще те заведе да си легнеш. На нощното шкафче те очаква студена вечеря и горещо кафе — без кофеин, разбира се. Утре ни чака дълъг ден.
Кендъл ускори крачка и настигна домакина си, следван от едрия си придружител.
— Ти… уби толкова много хора. Мои приятели, колеги. Ако очакваш да ти сътруднича след това, което направи…
Кътър махна пренебрежително с ръка.
— Ще разискваме тези неща утре.
Стигнаха четириетажната къща и влязоха през двукрилата врата в просторното преддверие. Подът бе от обработени на ръка дъски от бразилски махагон, таванът се извисяваше сякаш до безкрайност, стените бяха украсени с френски гоблени. Кендъл знаеше, че Елвс произхожда от богато семейство, но за тайното построяване на тази къща сигурно бяха похарчени много милиони.
Кендъл се огледа — знаеше, че това, което вижда, не е всичко. Страстта на Кътър открай време не бяха финансите и трупането на богатство. Страстта му бе планетата. Беше започнал като всеотдаен еколог и използваше семейните средства за финансиране на редица каузи за опазване на природата. Но в същото време беше блестящ ум, на резултатите му от Менса можеха да завиждат и гениите. Макар да бе французин по бащина линия, Кътър бе учил в Кеймбридж и Оксфорд. Оксфорд бе мястото, където бе учила майка му и където Кендъл го бе срещнал.
След завършването си Кътър използва гениалния си мозък и безкрайното си богатство, за да сложи началото на широко движение за демократизиране на науката чрез откриване на обучаващи лаборатории по целия свят, много от които направиха първите крачки в областта на генното инженерство и синтеза на ДНК. Бързо се превърна в прословутия крал на биопънк общността — онези дръзки луди глави, които хакваха генетичния код с будеща възхищение страст.
Освен това си спечели много последователи като яростен защитник на пълна промяна в екологичната политика. След време екстремистки екологични групи като „Земята на първо място!“ и „Армия за освобождение на Земята“ заприличаха на консерватори в сравнение с неговите възгледи. Той привличаше хората с бунтарската си личност и безкомпромисността си. Беше яростен поддръжник на гражданското неподчинение и драматичните протести.
А после всичко се промени.
Кендъл се загледа в гърба на Кътър и забеляза как леко пази дясната си страна. По време на една мисия срещу бракониери в Серенгети Кътър бе нападнат от африкански лъв, едно от създанията, които се опитваше да защити. Едва не умря — всъщност умря, поне за една минута на операционната маса. Възстановяването му бе продължително и болезнено.
Повечето хора биха приели подобно ужасно и обезобразяващо събитие като причина да обърнат гръб на каузата си, но вместо това Кътър се посвети още по-пълно на своята. Сякаш оцеляването от суровата ярост на онзи лъв, онзи символ на зъбите и ноктите на природата, го беше изпълнило с още повече страст. Но в същото време го промени. Макар да си остана природозащитник, треската му започна да се подклажда от по-нихилистична философия. Той създаде нова група от съмишленици, наречена Тъмен Едем, която вече нямаше за цел запазването на света, а приемането, че той се разпада и че за да се подготви човечеството за това разпадане или може би дори за да му помогне, трябва да се гледа отвъд сегашното масово измиране към един нов генезис, към един нов Едем.
Нов Рай.
За съвсем кратко време действията му станаха по-радикални, последователите му — все по-маниакални. Накрая бе осъден задочно по множество обвинения от много страни и бе принуден да мине в нелегалност. Именно докато бягаше от властите се случи и онази самолетна катастрофа.