— Напрегнат? — предположи Джена.
— Sim — потвърди жената. — Но и… страшен. Сеньор Круз не го хареса. Засъска и избяга. Сеньор Круз сигурно беше котаракът.
Ако среднощният посетител беше съучастник или шеф на Ейми, котаракът явно преценяваше хората добре. Определено беше харесал Дрейк.
Пейнтър пристъпи напред и извади няколко снимки.
— Може би ще го разпознаете. Това са приятели на Ейми.
Подреди снимките на плота. На тях се виждаха различни колеги и познати на Ейми, но повечето бяха от младините ѝ, от стария уебсайт на Тъмен Едем, където още се пазеха снимки на първите членове на групата. Това бе най-вероятната връзка. Имаше дори групова снимка, на която се виждаше и самата Ейми, усмихната срещу обектива.
Жената се наведе над снимките и си сложи очила. Разгледа ги внимателно една по една. Когато стигна до груповата, посочи едно лице.
— Този мъж. На снимката се усмихва, но не и когато дойде тук. Беше много… — тя погледна Джена — напрегнат.
Пейнтър взе снимката и се вгледа в мъжа. Джена надникна над рамото му. Мъжът имаше сресана назад абаносовочерна коса, красиво бледо лице и пронизващи сини очи.
— Чухте ли ги да разговарят? — попита Пейнтър.
— Não. Отидоха в нейната стая. Не видях кога си е тръгнал.
— И никой друг ли не е идвал?
— Não.
Пейнтър кимна и извади няколко бразилски банкноти.
— Obrigado.
Жената поклати глава и не взе парите.
— Надявам се да намерите приятелката си. Надявам се тя да не е с този човек.
Джена потупа ръката ѝ и я сложи върху парите.
— Тогава за сеньор Круз. Купете му вкусна рибка.
Жената се усмихна, кимна и пръстите ѝ се свиха около банкнотите.
— Obrigado.
Джена и Пейнтър излязоха на верандата.
— Научихте ли нещо? — попита Дрейк и махна на Шмит и Марлоу да дойдат.
Пейнтър въздъхна.
— Имала е посетител. Човек от миналото ѝ, от Тъмен Едем.
Дрейк се намръщи.
— Това трябва да е нашият човек.
— Кой е той? — попита Джена.
— Бил е основателят на Тъмен Едем. — Пейнтър не изглеждаше особено щастлив и обясни защо. — Според всички сведения е умрял преди единайсет години.
Джена хвърли поглед към хотела.
„Май продължаваме да гоним духове.“
07:45
— Прекрасна гледка, нали? — каза Кътър Елвс.
Кендъл искаше да възрази, да отвърне рязко, но дори той не можеше да не се съгласи с думите му, докато се взираше отвъд железния парапет на балкона.
Слънцето тъкмо се показваше над ръба на платото. През нощта бурята беше отминала и небето бе зашеметяващо синьо. Мъглата продължаваше да се стеле и подсилваше илюзията за остров сред облаците. На утринната светлина беше в оттенъци на кехлибарено и тъмнорозово. Самото плато сякаш светеше с настъпването на новия ден, проблясваше във всякакви изумрудени нюанси, а езерото бе съвършено отражение на безоблачното небе.
Беше изкушаващо да свалиш гарда пред подобна вдъхновяваща красота, но Кендъл остана непоколебим. Седеше сковано на масата срещу домакина си пред сервираната закуска — калейдоскоп плодове с най-различни цветове, черен хляб и чинии с яйца и леща.
„И никакво месо…“ Не и за Кътър Елвс.
Кендъл бе хапнал малко, но нямаше апетит — стомахът му се бунтуваше при мисълта какво го очаква през този ден. Кътър възнамеряваше да го накара да му сътрудничи, да сподели знанията си, но той щеше да откаже.
„Поне докато съм в състояние.“
Навремето малцина бяха онези, които успяваха да устоят на Кътър, и Кендъл се съмняваше, че това се е променило. През нощта си представяше какви ли не мъчения и страхът почти не го остави да спи. Всяка мисъл за бягство — или дори за самоубийство, като например да се хвърли от планината — беше прогонвана от вездесъщата му сянка.
Дори сега огромният Матео бдеше неотлъчно при вратата на балкона.
Кендъл се опита да смени посоката, в която вървеше разговорът, и погледна пазача си.
— Матео… е роден в тези джунгли. Както и сестра му, жена ти. От кое племе са? Акунтсу? Или може би яномами?
Кендъл познаваше някои от местните племена от времето, когато бе търсил екстремофили в джунглите на Бразилия.
— Гледаш на тях с очите на западняк — укори го Кътър. — Всяко племе е много характерно, след като поживееш сред хората му. Матео и жена ми са макуси. Тяхното племе живее в района от хиляди години и е част от природата като всяко листо, цвете или змия. Освен това са уникални и по друг начин.
— Какъв? — попита Кендъл с надеждата да отклони разговора.
— При тяхното племе се наблюдават необичайно много раждания на близнаци, еднояйчни и двуяйчни. Ашуу всъщност е една от тризнаци. Изключителен случай. Тя има еднояйчна близначка — и двуяйчен брат, Матео.