Кендъл повдигна вежди. Две еднояйчни момичета и момче? Беше чувал за подобни необичайни случаи — жена, родила еднояйчни близнаци и трето дете. Макар че се случваха и по естествен път, по-често подобни раждания бяха резултат от използването на лекарства за плодовитост.
Любопитството на Кендъл надделя и той сниши глас.
— Мислиш ли, че заради това, че няма еднояйчен близнак… Матео е толкова едър?
— Възможно е. Може би става въпрос за вторична генетична аномалия, свързана със също толкова странната конфигурация тризнаци. Но за мен по-завладяващ е необичайният рекорд на племето по броя на родените близнаци. Питам се дали в джунглите няма някакъв природен аналог на лекарствата за плодовитост, все още неизвестен на фармацевтите.
Предположението наистина беше интересно. Екваториалните джунгли бяха източник на много нови лекарства, от такива срещу малария до силни противоракови средства. И несъмнено щеше да има още стотици нови открития — разбира се, ако джунглите оцелееха, вместо да бъдат изсичани и изгаряни от дърводобивните компании и за разчистване на обработваема земя.
Но това пораждаше друг въпрос.
— Знаеш много неща за това племе — каза Кендъл. „Дори си наел някои от тях да работят за теб.“ — Как успя да си осигуриш такова сътрудничество от тяхна страна? Особено тук горе. Доколкото си спомням, местните племена се боят от тези плата.
— Макусите не се страхуват от тях. Те ги почитат като дом на боговете и вярват, че древните тунели, пещери и дупки са пътища до отвъдния свят, през които гиганти предават мъдростта на вековете. — Кътър се загледа към гората долу, към огромната тъмна дупка. — Може би са прави.
Кендъл си помисли, че Кътър вероятно се мисли за един от онези богоподобни гиганти, пазител на велико познание.
— Знаеш ли, че един от предците ми, Кутбер Кари-Елвс, е бил йезуитски свещеник? — продължи Кътър. — Живял е сред макусите двайсет и три години и те много го обичали. Още го помнят в историите си, превърнал се е в част от устната традиция на племето.
Кендъл си помисли, че пресметливият и убедителен човек срещу него е използвал миналото, за да спечели местните. Дали затова не се бе оженил за Ашуу, за да заздрави тази връзка чрез брака си? Знаеше, че местните много уважават семейните връзки, старите задължения и дори дълговете, които продължаваха поколения наред. За да оцелеят в суровата джунгла, членовете на една общност трябваше да са тясно свързани, да се пазят взаимно.
Кътър рязко стана и потърка ръце.
— Ако си се нахранил, да се захващаме за работа.
Кендъл беше очаквал с ужас този момент, но си заповяда да се изправи. Ако не друго, възнамеряваше да научи какво е намислил Кътър — и да му се противопостави толкова ожесточено, колкото може.
Кътър го поведе обратно в къщата и тръгна към асансьор с кабина от ковано желязо, сякаш взета от някакъв стар френски хотел. Матео също влезе с тях и Кътър натисна най-долното копче.
Кендъл гледаше как етажите отминават зад железните решетки. Потъваха в сърцевината на платото, в лабиринтения свят, описван в митовете на макусите. Спускането продължи поне двайсет секунди, след което се озоваха в ярко осветено пространство.
На Кендъл му трябваха няколко мига, за да проумее какво вижда. Каменните стени бяха изчезнали и пред него се простираше огромно лабораторно пространство с блеснали повърхности от неръждаема стомана, в което работеха хора, облечени в бяло.
— Стигнахме — каза Кътър. — Това е истинското сърце на Тъмния Едем.
Кендъл впери поглед в модерното оборудване. Покрай едната стена бяха наредени лавици с автоклави, центрофуги, пипети, мензури и стъклени цилиндри. При другата стена имаше стоманени врати на големи хладилници или фризери. Забеляза също и тъмна стъклена врата, вероятно на инкубатор.
По-голямата част от централното пространство бе заета от редици работни станции с множество генни анализатори, термоциклери за полимеразни верижни реакции и ДНК синтезатори за създаване на висококачествени олигонуклеотиди. Разпозна също и оборудване за прилагане на най-новата техника CRISPR-Cas9 за манипулиране на ДНК.
Това го уплаши най-много. Технологията беше съвсем нова и толкова иновативна, че можеше да се прилага и от начинаещ, но в същото време и толкова мощна, че няколко изследователски групи в Съединените щати вече я бяха използвали, за да предизвикат мутации във всеки човешки ген. Някой ѝ беше лепнал прозвището „машина на еволюцията“. Възможността технологията да попадне в неправилните ръце и да се злоупотреби с нея вече тревожеше националните агенции за сигурност, които се бояха от това какво може да бъде създадено с нея, било то умишлено или случайно.